Category Archives: Цветя – отглеждане - Page 2

Фортунела – всичко за цитросовото растението Фортунела

За пър­ви път през 1912 г. ал­жир­с­ки­ят бо­та­ник Тра­бю научно е опи­сал цит­ру­со­во­то рас­те­ние. Спо­ред не­го то­ва е дреб­но, сил­но раз­к­ло­не­но вечно­зе­ле­но дръвче с мал­ки яй­це­вид­ни плодчета. Дъл­жи­на­та им дос­ти­га от 3 до 4,5 см, а ши­ри­на­та – 2,5 см. На цвят са зла­тис­то­жъл­ти, оран­же­ви, до­ри ог­не­ни. Об­вив­ка­та на пло­да е глад­ка, аро­мат­на, със слад­ни­кав прив­кус. Ме­со­то е сочно, ле­ко ки­се­ло. Пло­дът обик­но­ве­но е раз­де­лен на 4 до 7 сек­то­ра, в ко­и­то има меж­ду 2 и 5 се­ме­на. Пло­до­ве­те се по­хап­ват за­ед­но с ко­ра­та. Из­пол­з­ват се и за при­гот­вя­не на же­ле­та, дже­мо­ве, за ук­ра­са на де­сер­ти или за по­доб­ря­ва­не вку­са на блю­да­та от ри­ба и пти­ци.

За раз­ли­ка­та от ос­та­на­ли­те цит­ру­си кум­к­ва­тът цъф­ти през есен­та. Зрее фев­ру­а­ри-март. Ро­дът се със­тои от чети­ри ви­да, от ко­и­то са­мо един – хон­кон­г­с­ка­та фор­ту­не­ла, се сре­ща в ди­ва­та при­ро­да. Те­зи ми­ни­а­тюр­ни цит­ру­со­ви плодчета но­сят още име­то япон­с­ки пор­то­ка­ли.

Бла­го­да­ре­ние на  ин­те­рес­но­то вку­со­во съчета­ние на ко­ра­та и вът­реш­ност­та, кум­к­ва­тът чес­то се изпол­з­ва в ку­ли­на­ри­я­та. В ро­да Fortunella е от­де­лен япон­с­ки­ят кин­кан F. japonica, кой­то въп­ре­ки наз­ва­ни­е­то си съ­що про­из­хож­да от Юго­из­точен Ки­тай. И той се офор­мя ка­то не­го­ля­мо дръвче с кръг­ли, дреб­ни, яр­ко­о­ран­же­ви плодчета. Съ­щес­т­ву­ват мно­го ес­тес­т­ве­ни и из­кус­т­ве­ни меж­ду­ро­до­ви и из­кус­т­ве­ни хиб­ри­ди.

Рас­те­ни­е­то обича свет­ли­на­та и не би­ва да ос­та­ва на су­хо. За­то­ва тряб­ва да се оси­гу­ри слънчево мяс­то, а през ля­то­то е же­ла­тел­но да се из­на­ся на от­к­ри­то. През зи­ма­та се при­би­ра в прох­лад­но свет­ло по­ме­ще­ние, къ­де­то тем­пе­ра­ту­ра­та е меж­ду 4 и 6 гра­ду­са. Ако ня­ма обаче въз­мож­ност тол­ко­ва да се на­ма­ли топ­ли­на­та, за да се раз­ви­ва нор­мал­но рас­те­ни­е­то, е не­об­хо­ди­мо до­пъл­ни­тел­но ос­вет­ле­ние. През ля­то­то е за­дъл­жи­тел­но обил­но по­ли­ва­не. До­ка­то през зи­ма­та во­да­та тряб­ва да е уме­ре­на, но не би­ва да се до­пус­ка пре­ов­лаж­ня­ва­не или пре­съх­ва­не на суб­с­т­ра­та.

(снимка)

И още не­що важ­но – по­ли­ва се са­мо с топ­ла во­да. Как­то и при дру­ги­те цит­ру­си, от сту­де­на­та во­да окап­ват лис­та­та. Не­об­хо­ди­мо е ре­дов­но да се пул­ве­ри­зи­ра рас­те­ни­е­то, осо­бе­но ко­га­то е сух въз­ду­хът в го­ре­щи­ни­те или пък дръвчето е в стая с пар­но. Доб­ре е ре­дов­но да се бър­шат лис­та­та му. За да да­де плод, фор­ту­не­ла­та тряб­ва ре­дов­но да се под­х­ран­ва.

Всички из­дън­ки през про­лет­та се ре­жат, а на вся­ко клонче се ос­та­вят не по­вече от три-чети­ри мла­ди ле­то­рас­та. Раз­м­но­жа­ва се с рез­ни­ци. Вся­ка го­ди­на се пре­саж­да. След пет­го­диш­на въз­раст дръвчето мо­же да се мес­ти в по-го­лям съд през две-три го­ди­ни. Най-доб­ре е то­ва да се пра­ви през март.

Ин­те­рес­но­то цит­ру­со­во дръвче с мъ­нички  оран­же­ви плодчета е поз­на­то под раз­лични име­на – кин­кан, кум­к­ват или фор­ту­не­ла. Ро­ди­на­та на то­ва рас­те­ние е Юго­из­точен Ки­тай. Бла­го­да­ре­ние на кра­со­тата не са­мо на дръвчето, но и на све­жи­те ки­се­ло-слад­ки на вкус пло­до­ве, за кин­ка­на са раз­каз­ва­ли още древ­но­ки­тайс­ки­те ав­то­ри. В ев­ро­пейс­ка­та ли­те­ра­ту­ра пър­во­то опи­са­ние се е по­я­ви­ло в 1646 г в зна­ме­ни­та­та кни­га “Хес­пе­ри­ди­те”.

Кум­к­ва­тът е не са­мо кра­сив, но и мно­го удо­бен за упот­ре­ба. Бла­го­да­ре­ние на сво­я­та ми­ни­а­тюр­ност и очаро­ва­ние е ук­ра­ше­ние за вся­ка тра­пе­за. А на гос­ти­те ня­ма да им се на­ла­га да се мъчат със сем­ки и обел­ки. Фор­ту­не­ла­та ус­пеш­но де­ко­ри­ра все­ки кок­тейл и обо­га­тя­ва вку­са му. В мар­ти­ни­то нап­ри­мер с ле­ко­та за­ме­ня пор­то­ка­ло­вия сок. А в джи­на с то­ник – ли­мо­на. А мо­же да го на­ре­же­те на пло­до­ва са­ла­та и да при­да­де­те осо­бе­на пи­кан­т­ност на со­са за печени ме­са. На­ря­зан на тън­ки кръгчета, иде­ал­но се съчета­ва с ас­пер­жи­те и свин­с­ко­то. Със съ­щи­те те­зи парчен­ца мо­же да се ук­ра­си тор­та.

Амарилис – всичко за цветето Амарилис

тропическите гори на Южна Америка и имат ботаническо име Hippeastrum. Рода Amaryllis има един единствен вид Amaryllis belladonna. Той е есенно цъфтящ, с родина Южна Африка . Големите цветове и лекотата , с която те могат да бъдат доведени до цъфтеж ги прави популярни и търсени в световен мащаб. Съществуват много красиви сортове, с различни нюанси на червено, бяло, розово, жълто и оранжево. Има и много шарени и многоцветни хибриди.

Подготовка за засаждане:
Корените на новозакупената луковица трябва да бъдат поставени в хладка вода за няколко часа. Самата луковица не трябва да се мокри. Аз лично това не го правя, а направо засаждам, като напудрям корените и половината луковица с някакъв прахообразен фунгицид. Ако не искате да я садите веднага, за да може да цъфне по-късно, я съхранявайте на хладно при температура около 10°С.

Засаждане: Време за засаждане: от октомври до края на април. Садят се в не много широки саксии, достатъчно е да има 2 пръста между луковицата и ръба на саксията, но е желателно да са по-дълбоки. Аз поради липса на място(и наличие на много луковици) ги садя по 3 в една голяма саксия, така че почти се опират една в друга. Не се заравят целите, 1/3 от луковицата трябва да остане от горе. Лятото развиват голяма коренова система, която расте от долу на луковицата, затова саксията трябва да е дълбока. Задължителни са няколко широки отвори за отводняване и добър дренаж(аз слагам керамзид). На много места пише че почвата трябва да е лека, но аз съм привърженик на по-тежката, т.е. слагам много пясък и малко перлит.

Разположение и поливане: Растенията се слагат на топло място с пряка светлина, тъй като топлинната енергия е необходима за развитието на луковицата. Идеалната температура е около 20°С. След засаждането не се полива. Започва се внимателно, с малко вода едва когато изкара листа. Да се полива не повече от веднъж седмично, за предпочитане отдолу в паничката. Никога не поливам отгоре, за да не се мокри луковицата и да не се получи загниване. Луковицата си развива корени, за да достигне влагата. Преполиването в началото на растежа е основната причина за провал. При мен докато цъфтят и не пуснат ли поне една педя листа, почти не им се отпуска вода. Цъфтежа не зависи от водата, цветоноса е заложен в луковицата още от лятото и се изхранва изцяло от нея. Затова като прецъфтят луковиците се стопяват наполовина.

Цъфтеж:
От всички луковици амарилисите най-лесно цъфтят. Това може да се постигне вътре или вън и в течение на продължителен период от време, от декември до края на юни. Луковицата ще цъфне в рамките на 7-10 седмици като общо правило (зависи от условията). През зимата периода ще бъде по-дълъг, отколкото през пролетта. За да се постигне постоянен цъфтеж, засаждайте на интервали от 2 седмици. При стари не сега закупени луковици, това си е вече въпрос на късмет, всяка си се буди когато реши.След като цъфне е добре да е на по-хладно(18°С) и без пряко слънце, това ще удължи живота на цветовете. Могат да цъфтят едновременно или последователно с 2-3 и повече цветоноса.

След прецъфтяване: Саксията може да стои на прозорец, тераса или на земята. Гарантирайте оттичане на водата и не я оставяйте да подгизва, за да не изгние луковицата. Лятото амарилисите могат да се насадят и директно в градината. Най-добре им е когато са навън на въздух и слънце. Издържат на жега, колкото повече слънце, толкова по-добре им е. Като добавим и редовното торене всяка седмица, то е почти сигурно, че на следващата година ще ви радват пак с цветове. Тори се на всяко поливане с тор с повече калий.
След като са се вкоренили добре, имат големи листа и времето е топло, се поливат по-обилно и редовно. Така продължавате до есента, или най-малко 5-6 месеца, което позволява на листата и луковицата да се развият и наедреят отново. Аз поливам до началото на ноември (ако е топло разбира се) и после никаква вода докато не изкарат цветоноси. Листата могат да пожълтеят и паднат. Изчистете мъртвите листа в горната част на луковицата. Нека всички живи листа останат. Съхранявайте луковицата в саксията. Ако тя е била извадена от саксията, за да бъде насадена на открито, отново я насадете в саксията. В този момент луковицата има голяма коренова система за разлика от новозакупената луковица. Третото важно условие, за да цъфтят пак, е да изпаднат в покой. След спиране на поливането те постепенно заспиват, дори и да си имат еднометрови листа (губят ги само ако са на по-хладно). Поставете амарилисите на хладно (10°С), слабо осветено място за минимум 6 седмици. Моят личен опит опровергава това твърдение. Оказа се, че не им е нужно нито хладно, нито тъмно, за да са в покой, а само да се спре поливането. Всичките ми амарилиси вече трета зима ще зимуват на топло( 22-25°С ) и това въобще не им попречи да цъфнат всичките, че някои лятото и за втори път. Трите условия за цъфтеж са: слънце, торене и да не се поливат около 2 месеца.
Спокойно издържат температури до 0°С, но НЕ трябва да измръзват!

Внимание: Да не се съхраняват в хладилник, който съдържа ябълки , това ще стерилизира луковиците. Съхранявайте растенията при стайна температура. Не забравяйте, че благодарение на своя тропически произход, не се нуждаят от охлаждане.

Амарилис – Amaryllis – Hippeastrum

Хортензия – отглеждане, всичко за цветето Хортензия

1hydrangea_arborescens_annabelle20060629hana.jpg hydrangea-2.jpg Hydrangea.JPG hydrangea1.jpg HydrangeaCloseUpLarge.jpg hydrangea_macrophylla.jpg Hydrangea_paniculata__Grandiflora_.jpg hydrangea_robusta.jpg

hydrangea_paniculata_grandiflora.jpgТова пищно цъфтящо растение от семейство Каменоломкови (Saxifragaceae) най-често се от-глежда в градината, но може и в дома.
Хортензията(Hydrangea) спада към семейството на каменоломките (Saxifragaceae).
Хортензиите са листопадни, едролистни, декоративни храстчета и лиани, по-рядко – неголеми дръвчета. Тя притежава многочислени цветчета, събрани в големи топковидни съцветия, оцветени в различни ярки цветове: розово, червено, бяло и даже синьо. Едно от преимуществата на красивите цветове е това, че по принцип те са многотрайни.
Образува коносовидни туфи с височина 1,20 – 1,80 см. и ширина – 1,80 – 2,40 см.
Листата са тъмно зелени, подобни на дъбовите. Те, както и цветовете, си променят цвета през сезоните. През есента стават сребристи или пурпурни.
По – старите стебла се белят през зимата и отдолу се появява тъмно кафява кора. Те са японски цветя, а видовете им са около 80.
Някой видове:
Най-разпространените разновидности на хортензията са 12, като с бял облик и със ситни цветчета е Дървовидната хортензия (H. arborescens). Това е северноамерикански храст, висок един рядко два три метра. Листата му са едри (до 20 см), овални, отгоре ярко зелени, а отдолу сиво-синкави. У нас в по студените райони понякога премръзва, но с настъпването на пролетта бързо се възстановява и след това обилно цъфти. В по-топлите райони може да страда от недостиг на влага.
Едролистната хортензия (H. macrophylla) е родом от Източна Азия (Китай и Япония).Тя принадлежи към числото на най-разпространените градински растения в света. Отнасят се към бързо растящите видове, като в родината си достигат височина 4м., но придвижвайки се на север намаляват размера си до 1,2м. Плътните яркозелени блестящи листа обилно покриват гъстото храстче. Големите (до 20см.), плътни, топковидни съцветия обикновено биват розови на слабо алкална почва, а на кисела – небесносини. Рядко се срещат и бели. Има много форми, а също така и хибриди хортензии със заострени съцветия.
По-рано се смятало, че това растение може да расте само в топлите краища, но с усилията на ентусиасти любители то достига и по-северни места, където задължително трябва да бъдат покривани през зимата. Този вид е подходящ и за отглеждане в саксия. Ако вие сте си купили такава хортензия за вашата градина не се страхувайте да я засадите в земята.
Киселата почва за нея може да подготвите донасяйки земя от блатисто място. Желателно е периодично да подхранвате храстчето. Обаче през есента отново трябва да го сложите в саксия и преди първите застудявания да го внесете на терасата или в стаята, а от ноември да го държите в мазето при температура 5-6?С и рядко да ги овлажнявате. Листата падат – хортензията ”почива”.
През февруари ги поставете на прозореца и започнете да ги пръскате и поливате. През май вие ще получите големи съцветия и може отново да ги насадите в почвата. Растението отлично понася пресаждането по време на цъфтеж, естествено с туфа земя. И не забравяйте да го поливате от душа.
Хортензия хетеромала (H. heteromalla, H. bretschneideri). В родината си, Северен Китай, израства до 3м. А в нашите градини обикновено достига от 0,5 до 2м. Много оригинални съцветия (10-15см.), които изцяло са разположени на зелени “платформи”, като белоснежни пеперуди. По-късно техните крила стават розови или пурпурни. Листата (до 12см.) са яйцевидни и тъмнозелени. Естествено този вид не е привлекателен за градинарите, както останалите, но любителите на тънката игра с природата го ценят високо. Тази хортензия е най-сухо и студоустойчива сред своите сестри. Цъфтежът завършва през август и отивайки към есента надземната част напълно отмира, под снега тя зимува и на пролет храстът бързо се възстановява. В сухото лято се нуждае от поливане.
Друг интересен вид от Япония, Китай, и Южен Сахалин, където често има вид на дърво високо до 10м. е Метловидната хортензия (H.paniculata). В нашите условия този едър храст израства от 2 до 5м. Интересна хортензия е Опашатата или Лазещата хортензия (H.petiolaris, H scandens). Тя представлява лиана, която се издига нагоре по стволовете на дърветата до височина 25м. С редки, бели или бяло розови съцветия. Благодарение на многото въздушни корени лианата се задържа за кората на дърветата, стени и стълбове. Без опора тя се стелe по земята.
В нашите паркове и градини освен изброените видове, могат да се срещнат и Трионовидната(H.serrata), Бодливата(H.aspera), Дъбовидната (H.quecifolia) хортензия, както и техните различни форми.
Багрите им варират от червено, розово и бяло до различните нюанси на виолетовото и синьото. Многобройните разновидности на хортензията се различават както по размери, така и по форма. Всички те обаче имат някои общи особености при отглеждането, с които ще ви запознаем.
Период на цъфтене:
Юни и юли. Екземплярите, които цъфтят от март до май са предварително отгледани от специалисти.
Място:
То вирее най-добре на сенчесто или полусенчесто място. За да разгърне съцветията си в цялото им великолепие, на хортензията й е необходимо повече свободно място.
Светлина:
Това цвете не обича пряката слънчева светлина.. Тя понася силно слънце до частична сянка. Ако през лятото растението е на по-хладно, то цветовете му ще издържат по-дълго свежи.
Почва:
Най – добре расте в богата, средно влажна, добре отцеждаща се почва. Киселинността и трябва да е с pH 6.5 – 4.5.
Торене:
След юли, по време на цъфтежа, се препоръчва цветето да се тори редовно.
Поливане:
От март до края на август се полива обилно, а след това по-малко. Водата се омекотява, хортензията не понася много калций. До август във водата за поливане се добавя тор за рододендрони. В горещите дни е препоръчително с вода да се пръскат и листата й, тъй като в противен случай те започват да съхнат и падат. Много важно за хортензията е да се поддържат влажни корените и. Това важи особено за храстите, засадени около дърветата.
Вредители, болести:
Хлороза поради твърда вода. Листни въшки, акари.
Презимуване:
На светло или тъмно при 4-8 °С. Хортензията хвърля листата си. Изсъхналите листа се отстраняват, за да не се образуват огнища на болести. Полива се малко, но туфата не трябва да изсъхва напълно. През пролетта се пресажда и се поставя на по-светло.
Засаждане и размножаване:
Хортензията се размножава чрез връхни резници, които се оставят да пуснат корени в чаша вода. За по-доброто им развитие към водата може да се добави малко дървесна пепел. Резниците се взимат през лятото от върховете на леторасли, които нямат съцветия и са с 2 до 4 напълно разбити листа. Хортензията е многогодишно растение. В леха резниците се засаждат поне през 50 см една от друга. Те бързо се разпростират и след няколко години образуват широка ивица от листа, отрупана с многобройни съцветия.
Други съвети:
Брашняната плесен (причинена от гъбички) се появява по долната част на листата. Има сив цвят. По листата се образуват кафяви петна. Цветовете се деформират впоследствие. За да се премахне този проблем, трябва да се подобри циркулацията на въздуха в помещението. Често стеблата на растението се подуват и се разцепват. Листата опадват. За да се отстрани този проблем, растението грижливо трябва да се почисти и измие, и да се пресади в нова почва. Причинителят е червей. При много високи нива на натрий и калций в почвата, листата пожълтяват. Цветът на хортензията зависи от нивото на киселинност на почвата. Когато нивото на Ph е ниско, цветовете са сини. В неутрална почва цетовете са розови.
Хортензията е извънредно многообразна. Поставена в остарели каменни съдове, тя въздействува по английски аристократично, а в дъбово ведро рустикално.
Влияние на Хортензията:
Влияние на хортензията на атмосферата в къщи
В облика и характера на хортензията се съединяват маниерите на въздушните Везни и земната Венера. Растението изглежда истински здравеняк, украсен с големи цветове,- това ясно проявление на земната Венера, веднага заявява за своите потребности: земя – суха, жадна за стихия, за това хортензията изисква обилно поливане. На нея също и е нужна прохлада. Това вече е “глас” на въздушните Везни. Любовта към влагата и прохладата говорят за емоционален, но лек характер, даващ на хортензията способност да прочиства в пространството около себе си енергията от тежки емоции и чувства: завист, ревност, презрение и лошо настроение. Облекчаващото действие на хортензията се оказва полезно за всеки дом, защото нито един човек не е застрахован от лошо настроение.
Влияние на здравето
Благодарение на силната земна Венера – планетата на красотата и чувствените удоволствия – Хортензията помага на човек да направи красиво своето тяло. Ако в домът има такова растение, домочадието лесно ще се отказва от сладката и тлъстата храна, от тестените продукти.
Влияние на емоционалното състояние
Земно въздушната хортензия се оказва доста полезна и за тези, които “витаят в облаците” нямат практическа жилка, много, но без резултатно се суетят, и за тези, които здраво са стъпили на земята, не повдигат глава на горе. Хортензията уравновесява в човека земната практичност и въздушните мечти.

Бегония, отглеждане и всичко свързано с цветето Бегония

Бегония

Има много и най-различни бегонии.

Сред голямото разнообразие от сортове един от най-предпочитаните за отглеждане е Begonia tuberhybrida. Цветовете й са два типа: женски – само с плодник, и мъжки – само с тичинки, поради което народът я нарича кавалер и дама.


Бегонията не обича влажна почва и не понася пръскане на листата. При преовлажняване хваща мана по листата. Все пак не е любител и на засушаването, тъй като има голяма листна маса и листата и частично изсъхват покрая.

Растенията, които са главно за цвят, цъфтят много продължително и обилно. Размножаването обикновено е с резници – листни или стъблени; с грудки, за тези които образуват такива; много рядко със семена.Откъде произлиза?
Бегонията принадлежи към род многогодишни тревисти растения, по-рядко храсти и лиани, разпространени в тропическите и субтропическите области на Америка, Африка и Азия. Близо 900 вида растения принадлежат към този род, а 120 от тях са представени в декоративното царство.

Към кой вид принадлежи?
Съществуват както миниатюрни бегонии, така и гиганти, достигащи до два метра. Има бегонии с нарязани като звезди листа с диаметър 30 см, има и храстчета с гроздовидни цветове. Поради намесата на човека бройката и разнообразието на хибридите се увеличават непрекъснато и днес сортовете достигат хиляда. Един от тях е бегонията туберхибрида (образува грудки, tuber, откъдето произлиза името й).

Къде да я разположим?
Подходящи за отглеждането й са терасите и балконите със северно изложение.

Кога цъфти?
През цялото лято растението цъфти изобилно в живи багри – бяла, жълта, оранжева, червена. Мъжките цветове са кичести и красиви, а пък женските са по-прости, с голям торбест плодник. Те образуват семена при опрашване от мъжките цветове.

Как се полива?
Тази бегония се нуждае от редовно поливане с умерено количество вода. Преди да полеете, проверете повърхността на почвата.

Каква температура обича?
Като всички бегонии и тя не обича студа, но не понася и прекалената топлина – температурата трябва да е максимум 20 градуса. Нуждае се също от влажен въздух.

Как да я подготвим за пресаждане?
Растението има два вида стъбла: подземно, което е удебелено (грудка) и трайно, и надземно, израстващо от грудката всяка пролет и загиващо през есента. Именно тогава, щом листата започнат да жълтеят, намалете поливането. Оставете стъблото да изсъхне, после го отрежете, а грудката заедно със саксията приберете на хладно място.


Кога и как се размножава?
В началото на пролетта извадете грудката и я пресадете в нова саксийна пръст. Полейте я и я внесете в топло помещение. Когато се покажат върховете на новите надземни стъбла, можете да извадите грудката и да я разделите на части така, че във всяка да има поне по един стъблен връх. Новите стъбла можете да засадите поотделно. Размножаването може да стане и когато стъблата достигнат 8 – 10 см височина. След като ги отчекнете от грудката, ги забодете в саксийната пръст. Захлупете ги със стъклени буркани, за да има край тях влажен въздух, докато се вкоренят.

Трябва ли да се подхранва?
Растението се развива добре в почвена смес, съставена от равни части листовка и добре угнил говежди тор и малко пясък.

Слонско ухо (Бегония Бурхелии) / Begonia Burchellii

Листата на бегонията по форма приличат на слонски уши и могат да бъдат доста по-големи от тези на снимката. Въпреки, че на много бегонии листата изглеждат като слонски уши това е бегонията, която се има в предвид под това име.


Листата са и гладки и лъскави. На цвят отгоре са зелени, а от отдолу червеникави. Стъблото е дебело и стои близо до почвата. Размножава се лесно.

Бегония “Барбарон”

Бегония с дребни листа с власинки, сребристи от горната страна и тъмно червени от долната. Нараства доста бързо. Клоните и могат да бъдат по-исправени или по полегнали в зависимаст от мястото, от което идва светлината.

“Тигрова” петниста бегония, Бегония Боуери / Begonia Boweri, Tiger, Leprechaun

Описание: Бегонията на Бауер се отличава с компактност и затова е удобна при озеленяване на не големи помещения, при озеленяване на балкони, а също и при създаване на миниатюрни групови композиции.


Растението достига около 15-25 см височина и има малки, равномерно разпределени цветове. Листата са сърцевидни, с дължина до 8 см и кант от кафяви петънца и влакна по края.
Родът носи името на губернатора на о. Хаити – М. Бегон (1638-1710) и наброява повече от 900 вида едно- и многогодишни тревисти растения, полухрастовидни и нискорасли храсти, естествено разпространени в тропичните и субтропични райони на Америка, Югоизточна Азия, Африка, о. Мадагаскар и др. Обитават влажни, засенчени места, върху стари дървета и корени и в цепнатини на скали.

Като стайна култура се отглеждат многобройни видове бегонии с разноцветни, различни по форма и големина декоративни листа.

Грижи: Подходяща за отглеждането температура е 13 – 20 градуса.
Бегонията на Бауер се нуждае от умерено осветление (да се избягва пряко слънце) и умерена влажност, листата не бива да се пръскат. Полива се също умерено, да не се допуска пресъхване на почвата; подхранването е през пролетта и лятото – 2-4 пъти седмично.

Почва: смеска от листовка, чимовка, прегорял тор и пясък в съотношение 1:2:1:0,5.

За красивото оформяне на храста, клонките трябва да се подрязват.

Размножаване: Размножава се като почти всички бегонии – чрез резници от стъблата или листови, а също и чрез деление на коренищата. Най-подходящо време за това е пролетта.

Тигровата бегония е една от най-разпространените стелещи се бегонии. Въпреки, че е петниста, а не на раета хората я наричат така. Захваща се много лесно чрез вкореняване на клонче от друго растение. Нараства бързо. Периода на цъвтеж е краткотраен.

Кичеста бегония Лейди Францис / Begonia Double Lady Francis Pink

Това е една по-специфична като цветова комбинация бегония – листата и са тъмночервени, а цветовете розови и кичести. Използва се за балкони, градини или паркове.

През есента листата стават по-кафяви и почти изсъхват. Почти оголените клончета се изчисват от дъно и може да се използват за резници за вкореняване. През пролетта се развиват нови стъбла, които се виждат още през есента. Ако искате да я запазите за следващата година бегонията трябва да презимува в затворено помещение, не много хладно и тъмно.

Грудкова Бегония

Грудки на бегонии може да намерите в цветарските магазини или в изложенията за цветя през пролетта, понеже те са летни цветя. Когато купувате грудките за цвета и големината се доверявате на картинка, която не винаги съответства на растението. Съществува и риск да не поникне изобщо.


Градинските бегонии цъфтят на не много светли места. Освен бяло и виолетово, са представени и всички останали цветове. Едрите до 10см цветове са повече или по-малко кичести, някои са подобни на роза, а други на анемония. Освен това има двуцветни сортове с фино поръбени венчелистчета и други с назъбени венчелистчета. Заострено-овалните листа са с различна големина, маслиненозелени до тъмнозелени, с метален блясък или със зелени жилки. Те стоят върху дебели, месести (а при висящите форми тънки) филизи. Предлагат се различно високи, изправено растящи групи с едри или дребни цветове, както и висящи бегонии с дребни цветове. Заслужава да се спомене специално новата гирляндова “Бегония илуминейшън”. Тя расте с дълги, гъвкави, силно разклонени филизи и е осеяна с плоски светлорозови цветове.

Период на цъфтене: Май до октомври.

Месторастене: Светло до полусенчесто, защитено от вятър. Бегониите “Бертиний” и “Мултифлора” – също и на слънчево място.

Субстрат: Оптимална пръст, TKS 2, пръст за балконски цветя.

Засаждане: Купените или самостоятелно отгледани (-> Размножаване) млади растения се засаждат на разстояние 25см едно от друго в съда.

Поливане, торене: В периода на израстване се поливат обилно, но в никакъв случай да не се допуска задържане на вода. До октомври се наторява с намалени дози през две седмици, за да се постигне регенериране на грудките.


Други грижи: Сортовете с едри цветове да се подпират. Прецъфтелите цветове се отстраняват. След септември листата да не се отрязват, а да се оставят бавно да пожълтеят.

Презимуване: Сандъчетата или саксиите се внасят едва след първите нощни застудявания. (Грудките на повечето сортове нарастват най-много през кратките есенни дни). Изсъхналите или измръзнали листа и стъбла се отрязват до 2-3см. Пръстта се изтръсква внимателно от грудките. Ако е прилепнала здраво към тях, по-добре е да се остави, тъй като грудките не трябва да се нараняват поради опасност от инфекции. Грудките се съхраняват в сухи проветриви сандъчета или кошници до покълването им при температура 5 до 10°С.

Поникване: През февруари/март грудките се нареждат плътно в сандъци с влажен торф и се оставят на светло при температура 18 до 22°С. Когато се покаже младото стъбло, се прехвърлят в по-големи саксии или направо в сандъчета. Когато се образуват листата, растенията се изнасят на открито, за да укрепнат. При опасност от отрицателни температури се прибират отново.

Вредители, болести: Листни въшки, трипси, същинска бра-шнеста мана, сиво гниене.

Размножаване: Чрез делене на грудките малко след покълването. Местата на отрязване се дезинфекцират с прах от дървени въглища! При отглеждане в градина чрез засяване от ноември до януари при температура 23 до 25°С и допълнително осветление (трудно).

Предупреждение: Градинските бегонии съдържат отровни вещества в надземните и подземните си части.

Съвет: При модерните сортове зимуването не си заслужава, тъй като през есента грудките обикновено са още много малки.

Бегония Тамая / Begonia Tamaya

Описание: Родината на това растение е Южна Америка. Има кораловочервени цветове и продълговати, изпъстрени с бели точки листа. На височина достига до 1м. След като израстне стъблото, то вече не се променя. Развива се само короната на растението. Цъфти през цялата година.


Грижи: Полива се умерено. През зимата достатъчнос амо веднъж в седмицата . Винаги преди да полеете, проверете дали повърхността на почвата е суха.

Място: Като всеки друг вид бегония, обича много светлината, но температурата трябва да е максимум 20 градуса. Добре е да стои на едно и също място, защото ако се премести, е възможно да изпадат цветовете му.

Размножаване: Можете да отрежете връхни резници, до 5 см. дълги и да ги засадите направо в почва или пък да ги поставите във вода.

Восъчна бегония- Wax Begonia

Най-широко разпространената бегония. Може да се срещне като восъчна (wax) бегония, поради лъставия вид на листата. Този вид бегония е целогодишно цъфтащ. Може да се отглежда като едногодишна в паркове във фигурални цветни композиции. В по-топлите места презимува и се развива като храстовидна форма. Отглежда се и като стайно растение, но трябва да се подрязва, понеже израства силно а стъблата и са крехки.
Въпреки, че е по – известна като градинско растение, восъчната бегония расте добре и в домашни условия. Това е лесно за отглeждане многогодишно растение, което цъфти в червено, розово и бяло.
Достига в диаметър от 15 до 30 см.

Цветовете са във всички разновидности на бяло, розово и червено. Листата са закръглени.
По принцип цъфти от късна пролет до ранна есен.

Трябва редовно да се подхранва и да се полива, за да се поддържа растежа по – дълго време.

Преди да се полее за пореден път, почвата на бегонията трябва да е леко засъхнала.

Поддържайте умерени температури, защото ако в помещението стане прекалено топло, растението може да престане да цъфти.

Ако искате бегонията да се разклонява като храст, периодично отрязвайте връхчетата и.
По време на активния цъфтеж, наторявайте през 2 -3 седмици със слаб разтвор на подходящ тор.

Въпреки че в градината обича по – сенчестите места, у дома бегонията ще се чувства най – добре до слънчев прозорец, особено през зимата.

Размножава се чрез семена или резници.

Причини бегонията да не цъфти – Причините са според вида:


зимната не цъфти, ако не е била на хладно и тъмно през лятото

стъбловидна, стволова бегония не харесва да се върти саксията спрямо осветлението, не харесва студения период – продължава да цъфти, докато има вързани цветове от топлия период и може да не върже нови цветове за пролетта

стелеща се и рекс бегонии – не се отглеждат заради цветовете, а заради листата. цъфтят през май, ако въобще цъфтят


градинска бегония – цъфти през лятото може дори на пряка слънчева светлина, като саксийна се изрязва почти до дъно и през пролетта излиза наново

грудкова – ако изкара през пролетта и не хване мана и да умре от липса на листа общо взето цъфти, може и почти през цялото лято Цъфтящите растения изискват по-големи грижи. Най-добре изглеждат във втория период на цъфтене. След третия могат да изглеждат и доста обезформени и растроени. Винаги трябва да си имате ново растение с една година по-малко, за да продължи да Ви радва.

Тези като грудковата бегония, които започват от ново всяка година са “по-благодарни” и по-лесни за отглеждане. Но три годишния период важи и за много от многогодишните растения в градината. Например ягодите раждат добре също до третата година и после се налага да се подновяват.

Хризантеми – Всичко свързано с видовете Хризантеми

Могат да се култивират хризантеми с всякакъв цвят – бяло, жълто, синьо и дори тъмно червено. Хризантемите са били култивирани за първи път в Китай като билки още през 15 век пр. Хр. В миналото китайски град се е наричал Ju-Xian, което означава “Хризантемен град”. Хризантемите са внесени в Япония през 8 век. Цветето е прието от императора за държавен печат. В Европа хризантемите са донесени през 17 век.Хризантемите са широко използвани за декорация. Модерните хризантеми са много по-ярки от дивите им роднини. Хризантемата съществува в много различни форми и цветове. Има много хибриди и хиляди сортове хризантеми разработени за градинарски цели.

В някои страни на Европа (напр. Франция, Италия, Полша, Хърватия), белите хризантеми са символ на смъртта и се използват само за погребения или върху гробове. Също така, в Китай, Япония и Корея, белите хризантеми са символ на плач и мъка. В някои други страни, хризантемата символизира честност. Културната символика придаванана цветето в САЩ е положителна. Празника на хризантемата е на 9 септември.

  • Китай
Red lacquerware dish, Ming Dynasty.jpg

Хризантемата е един от “Четирите господа” (? ??) в Китай (останалите са: сливов цвят, орхидея, бамбук). Хризантемата е предпочитан от Тао Чиан, влиятелен китайски поет, и е символ на благородство. Хризантемата е и един от 4-те символа-сезонни цветя. Фестивал на хризантемите се провежда всяка година в Китай [8]. Хризантемите са тема в стотици китайски стихотворения.Те са главната тема и във филма “Проклятието на златното цвете”.ali.com » За дома » Градина » Цветя

Хризантема

Хризантемата се отглежда в Китай повече от 2000 години.

Хризантемите са есенни цветя.
Родът Хризантеми е богат с много видове. У нас, когато се каже род Хризантеми, хората приемат, че това наименование се отнася само за хризантемите, а това не е така, защото към този род се отнасят и едногодишни растения и няколко вида, които означаваме с общото наименование маргарити, макар, че те са различни видови.

У нас най-често се отглеждат маргаритите (Leucanthemum vulgare, L.maximum и Chrisanthemum coccineum) и хризантемата (Chr. indicum)
Маргаритите си приличат твърде много по строеж на цветовете с хризантемите.
Отличават се само по формата на листата.

  • Отглеждане: Хризантемата Chr. indicum е много богат със сортове, които се отличават по едрина, форма и багра на цветовете. Сортовете се групират на две основни групи: дребноцветни и едроцветни.
    Размножават се чрез разделяне на туфите (дребноцветните) и чрез резници (и двете групи), които се вземат от т.нар. майчини растения.
    Майчините растения се получават чрез вкореняване на резници, взети от издънки на коренища, които трябва да са престояли при ниски температури (4-10 градуса за 20-30 дни).
    Майчините растения се засаждат в лехи на разстояние 6-8 см, при оптимален, топлинен, светлинен и хранителен режим.
    От едно майчина растение се получават 9-15 резника, които се вземат последователно.
    Резниците трябва да имат 2-3 междувъзлия и да са дълги 6-8 см. Отрезите се правят 1-2мм под долния възел и се потопя в стимулатор.
    Резниците се вкореняват в перлит при температура 16-18 градуса и въздушна влажност 85-90%. По време на вкореняването растенията трябва да се пазят от пряко слънчево греене. При гъсто засаждане през топлите месеци (юли-август) резниците загиват.
    Маргаритите се размножават чрез разделяне на туфите след цъфтежа, като само при вида L.maximum е най-добре това да става през април, и чрез семенна, които се сеят през февруари-март в сандъчета или в студени парници.
    Засаждат се на разстояние 30см. На едно място може да останат 4-5 години; след това цветовете им издребняват.
  • Почва: Хризантемите изискват свързани, пропускливи и богати с хранителни вещества почви. Те са чувствителни към повторно отглеждане на едно и също място.
    Най-подходящото време за засаждане на хризантемите е през юли и началото на август. При такъв срок на засаждане цвят се получава през ноември.
  • Цъфтеж:Най-ранните хризантеми цъфтят през септември, след това са октомврийските и накрая – късно ноемврийските.
    Маргаритите цъфтят изключително през пролетта до началото на лятото.
    Хризантемите са много и различни видове, класифицират ги според формата, големината и багрите на цветовете им и като и според времето на цъфтежа.
  • Местоположение: Развиват се добре и цъфтят обилно на открити, слънчеви места и в полусянка.
    Всички видове от род Хризантеми, с изключение на едроцветните хризантеми, се използват за засаждане в големи или малки групи пред храсти и в тревни площи за отрязан цвят.
    Едроцветните хризантеми се отглеждат в отопляеми оранжерии и се използват изключително за получаване на отрязан цвят. Отглеждането им на открито е свързано с рискове.
  • Пензиране:

    За да се получат повече цветове и разклонения растенията трябва да се пензират.
    С пензирането на едроцветните хризантеми се цели да се премахнат ранните пролетни пъпки, за да се оформят едри, с правилно форма и с по-дълги дръжки цветове.
    Първото пензиране се прави, когато растенията достигат височина 10-15 см, а второто – по-късно, за премахване на І коронна пъпка, от която също при повечето срокове се получават недостатъчно качествени цветове.
    Повечето сортове се оставят да цъфтят на ІІ коронна пъпка.
    Дребноцветните хризантеми се пензират само един път, като се премахне само част на младите, постигнали 18-20см височина растения.
    При едноцветните хризантеми важна мярка за получаване на висококачествени цветове е премахването на страничните пъпки.
    За формиране на дребноцветните хризантеми се оставят 3-5 връхни разклонения, а всички настоящи се премахват

Соланум (Solanum) – Всичко за цветето Соланум

СоланумСоланум (Solanum)Соланум(Solanum)Семейство Картофови (Solanaceae)Соланиума произхожда от о. Мадейра. На височина достига до 1 – 2 метра. Цъфти през лятото през месеците май и юни. Декоративната стойност на цветето е в цветните плодчета, които красят Соланиума в продължение на няколко месеца. След прецъфтяването през лятото се образуват зелени плодчета, което до Коледа се обагрят в жълтите, яркооранжеви и червени цветове. У нас са популярни два вида: Соланиум Каспикум (Solanium capsicum) и Соланиум Псевдокаспикум (Solanium pseudocapsicum).

Място: Соланиума обича добре осветените места. Затова подходящото за отглеждането му място трябва да бъде огряно от директна слънчева светлина. Температурата следва да бъде умерена, като през зимата не бива да пада под 10 градуса. За да съхраните през зимата плодчетата на Соланиума, осигурене ниски температури и слънчева светлина.

Грижи: Соланиума не е взискателен към въздушната влажност. При всички случаи през горещите летни дни е добра идея да пулверизирате растението за постигане на оптимална влажност. Поливането по време на цъфтежа трябва да бъде обилно, а през зимата – пестеливо. Важно е никога да нее допускате почвата да пресъхне напълно.
По отношение на почвата Соланиума не е взискателен. Градинска пръст, листовка, добре угнил оборски тор и пясък в равни отношения е подходящ да отгледате едно красиво и здраво цвете. При всички случаи е важно почвата да бъде с добра водопропускливост за оттичане на излишната вода в подложката. Също така осигурете и добър дренаж на съда, където отглеждате Соланиум.
Тори се всяка седмица през летните дни. През зимата не се тори.
Размножаване: Най-лесно чрез резници и по-трудно със семена.
Съвет на градинаря: Най-голямата декоративна стойност на тези цветя са плодовете, които обаче не се ядат! Пресажда се в нова почва през пролетта, след като окапят и последните плодчета. Също така по това време се и подрязва ниско за оформяне на компактно растение.

Стефанотис – отглеждане, всичко за цветето Стефанотис

stephanotis-floribunda.jpg Stephanotis_(Madagascar_jasmine).jpg Stephanotis_floribunda.jpg Stephanotis_floribunda01.jpg Stephanotis_floribunda03.jpg Stephanotis_floribunda1.jpg Stephanotis_floribunda2.jpg Stephanotis_floribunda3.jpg Stephanotis_floribunda3L__Marie.jpg
stephanotis_floribunda3.jpgЛистата са вечнозелени, кожести, тъмни и много плътни. Те са продълговато овални, разположени срещуположно, дълги до 7-10 см и широки 4-5 см. При добри грижи добре покриват тънкото, но силно и издръжливо виещо се стъбло. Цветовете са сравнително едри, събрани в разкошни съцветия, бели, твърде ароматни. Тъй като стъблото нараства много бързо, а е тънко, непременно се нуждае от опора. Чрез нея може да се придаде най-различна форма на растението.
Стефанотисът (Stephanotis) е цвете, което няма да ви разочарова. Дори в периода, когато не цъфти, стефанотисът е достатъчно декоративен.
Място:
Не е подходящ за съвместно отглеждане с други растения, тъй като “държи да расте свободен” и изисква много чист въздух. Нуждае се от много светлина, но да е защитено от преките слънчеви лъчи.
Поливане:
През лятото се полива щедро, а през зимата значително по-умерено. След като прецъфти, намалете поливането, а при хладно време, го сведете до минимум, колкото да не изсъхне корена. Пожълтелите листа са признак на хлороза, причинена от твърде варовита вода.
Влажност на въздуха:
Няма специални изисквания, но пулверизирането се приема добре.
Пресаждане:
Пресаждайте всяка година. Защо колкото повече пространство му се дава, толкова по-разкошно цъфти. За да не загниват корените, осигурете добър дренаж.
Подхранване:
Твърде добре се отразява по време на интензивния растеж.
Неприятели и болести:
При много сух и топъл въздух се напада от щитоносни въшки и власести въшки, за ликвидирането на които се употребяват съответни инсектициди, но най- доброто средство е да не се допусне нашествието им.
Размножаване:
Стефанотисът се размножава чрез резници почти през цялата година, но се препоръчва това да става рано напролет. За целта се нарязват миналогодишни стъбла, като всеки резник трябва да има двойка листа. Засаждат се в смес от торф и пясък (1:1) и при температура 24-26 градуса след около месец са добре вкоренени. Пресаждат се в неголеми саксии в почва, съставена от градинска пръст 1 част, торф – 1 част, листовка –2 части и пясък – 1 част. Държат се при температура 16-18 градуса. Съобразно нарастването се пресаждат в по-големи съдове. Връхните части се прищипват за добро и обилно разклоняване. Възрастните растения се прехвърлят в нова почва на 2-3 години, но горната част на пръстта им се подменя всяка пролет. През лятото могат да бъдат изнасяни на балкона. Нуждаят се от обилно поливане и опръскване, както и от подхранване с разтвор от добре прегорял оборски тор. При такова гледане, особено ако им се осигури нужната изобилна, но разсеяна светлина, цъфтят през цялото лято и до късна есен. През зимата поливането се намалява, но без да се изсушава съвсем земната маса. Тогава растенията се държат при температура 12-15 градуса, но на светло място. Получените от зимни резници стефанотиси зацъфтяват още в края на лятото на същата година. Въздушната влажност трябва да е умерена – обикновена стайна атмосфера, но пулверизирането от време на време допринася за по-доброто развитие на лианата. Въпреки че има слава на трудно за отглеждане растение, стефанотисът расте успешно и цъфти редовно в много домове.

Афеландра – отглеждане, всичко за цветето ,,Афеландра”

480129375MZQJxQ_fs.jpg aphelandra.jpg AphelandraSquarrosa2.jpg Aphel_5inch1.jpg
aphelandra.jpg
Произход: Централна и Южна Америка
Афеландрата е бързо растящо растение. Тя се цени, както заради красивите листа, така и заради пищния цъфтеж. При това тя цъфти есента, когато повечето стайни цветя вече са прецъфтели. Прицветниците са ярко жълти, класовидни и много трайни – почти два месеца. След прецъфтяването, те трябва да се премахнат веднага. Листата са тъмно зелени с бели жилки и много крехки.
Афеландрата е трудна за стайно отглеждане. Тя се нуждае от особено внимание и грижи.
Aphelandra sinclairiana – Това е един от най – прекрасните многогодишни храсти, със средна височина (45 – 50 см.). Максимална височина – 3 м.
Това, което го прави толкова ефектно растение е странната комбинация на цветове – коралово розови и оранжеви цветове със светло розово съцветие. Има дълъг период на цъфтеж.Може спокойно да се развива и цъфти на сянка. Растението привлича всякакви събиращи нектар птици, пеперуди и др. Родината и е Централна Америка (Коста Рика, Никарагуа, Панама).
Aphelandra sinclairiana в трудна за отглеждане в домашни условия.
Aphelandra squarrosa е вечнозелен храст. Нарича се още “зеброво цвете”. Родината и са планините на Мексико и Бразилия
Изисква редовно и обилно поливане.
Изисква богата на хумус почва и не много силна светлина.
Наторете, когато растението започне да образува цветни пъпки.
Растението е чувствително на студ. Ако температурата се задържи под 16 градуса, листата започват да окапват. Замръзва при температура под 1°C.
Трябва редовно да се напоява.
Цъфти в жълто, по принцип късно през лятото или есента.
След като прецъфти, растението се подкастря.
Светлина: светло, лека полу-сянка, непряка слънчева светлина; през зимата – може и пряка слънчева светлина .
Температура: топло – to – 18o ? 25oС; зимата – минимална to – 15oС
Поливане: умерено, но да не се засушава, зимата се намалява – с мека и топла вода
Пръскане: обилно !
Висока въздушна влажност! Подложка от мокри камъчета.
Торене: целогодишно: по време на цъфтеж – всяка седмица, през другото време – на 2 седмици
Пресаждане: всяка пролет – март / април – в лека почва и в плосък съд (има плитки корени)
Размножаване:
- Връхни резници – във вода – пролет;
- Семена, които узряват февруари или март;
- Листни резници – във вода – при to – 23o – 24oС.
Опасности:
- Резки температурни колебания;
- Въздушни течения – окапват листата;
- Преполиване;
- Засушаване.
Проблеми:
- Ако опадват листата, причините може да са различни: засушаване, студено въздушно течение, поливане със студена вода, пряка слънчева светлина;
- Ако краищата на листата са сухи – прекалено сух въздух.
Вредители:
- Акари;
- Щитоносни въшки;
- Листни въшки.
Болести:
- Ботритис

Камелия – отглеждане, всичко необходими за цветето ,,Камелия”

acer-camellia.jpg Camellia.jpg Camellia_japonica.jpg camellia_japonica1.jpg camellia_op_800x600.jpg camellia_pinkperfection.jpg camellia_transnokoensis.jpgcamellia_pinkperfection.jpgКамелията (Camellia) от семейство Чайни (Theaceae) отдавна е завоювала сърцата на милиони хора по света. Известни са около 80 вида, които украсяват паркове, градини и домове по целия свят. Цветето е прочуто с капризите си, но  въпреки това малцина биха се лишили от ажурното храстче с ефектна корона от тъмнозелени, сякаш лакирани кожести листа и прекрасни цветове в пребогата палитра.  За съжалиние тези пищни цветове са лишени от аромат. Особено привлекателен е фактът, че обилното и продължително цъфтене на камелията съвпада с най-мрачните месеци – от ноември до април.
Камелията е храст с височина от един до три метра, с лъскави, тъмнозелени листа и с цветове от снежнобяло, през розовото, до яркочервено. Камелията цъфти от есента до средата на зимата в продължение на два месеца. Тогава освен прохлада и свеж въздух изисква и светлина. Много по – обилно цъфти, когато почвата получава подкрепление от хранителни соли. Особенно полезно е да се подхранва с попарен чай.
Видове:
Съществуват повече от 10 000 сорта камелии, като асортиментът постоянно расте.
Период на цъфтене:
Зимата и пролетта.
Цветове:
Големи красиви бели, розови, червени или пъстри цветове, които достигат от 4 до 10 см.
Място:
Камелиите са изключително всискателни към температурата. Трябва да им се осигури прохладнио помещение и светло място, до което обаче не достигат преки слънчеви лъчи. Единствено когато залага цветните си пъпки – обикновено през юли-август, температурата трябва да е около 20-25 градуса. По-късно, докато пъпките съзряват, не трябва да превишава 15 градуса, а по време на цъфтежа оптималните градуси са 8-10.Почвата в саксията трябва да се поддържа умерено влажна, да не се допуска нито пресъхване, нито преовлажняване. През зимата трябва редовно да се пулверизират листата и пъпките, но цветовете трябва да се пазят. Водата за поливане и пръскане трябва да е мека (дъждовна или снежна) или допълнително омекотена.Размножаване:
След прецъфтяването започва пресаждането й с резници. Засаждането на младите растения трябва да става от средата на април до средата на юни. Необходимо е да се изкопае дупка, като на дъното на саксията трябва да се направи хубав дренаж от чакъл или керамзит. Почвата трябва да е смес от равни части градинска пръст, компост и торф. Поставете саксията на полусянка откъм северната или северозападната страна на стената.
Торене:
Растението се подхранва през цялата година с изключение на юли и август. След като камелията прецъфти, е добре да се подхрани със силно разреден тор. В края на юни подхранването се прекратява.
Осветление:
Ярка светлина, но далеч от преките слънчеви лъчи.
Поливане:
Целогодишно се поддържа умерена влага. Използвайте хладка вода за поливане. През юли и август се намалява значително поливането, за да спре растежът на клоните и да се заложат цветните пъпки.
Презимуване:
Прибират се преди настъпване на нощни застудявания.
До отварянето на цветовете по възможност да се спазва температура до 12°С, а по време на цъфтежа под 15°С. Листата и пъпките често се напръскват.
Полива се съвсем малко.
При необходимост след като прецъфти (най-късно в края на юли) се пресажда.
Вредители, болести:
Въшки, ръждива мана, изпадане на листата, ако зимува на много топло или при неправилно гледане през лятото.
Не обича да общува със съседките си и често в близост с друго цвете загубва голяма част от пъпките и цъфтежът не е обилен, както се очаква. Също не търпи да се мести и обръща саксията й особено по време на цъфтежа й.
Съвети:
Растенията, купени от магазина, не трябва да се внасят веднага в помещението, необходимо е да се държат известно време на хладно място и чак след това да се сложат в стаята.
Избягвайте резитбата на камелията,  освен ако е загубила добрата си декоративна форма или трябва да се премахнат болни клонки.
Ако листата на камелията окапват. Няма място за безпокойство, ако това става в ограничени количества. Ако обаче цялостно жълтеят, капят и цветовете са оскъдни, става въпрос за хлороза, тоест недостиг на хлорофил.
Силно варовита почва, прекалено поливане или обратно, продължително засушаване са в основата на този проблем.
Друга възможна причина са резки промени в температурата.
Реагирайте незабавно. Изкоренете растението, отстранете пръстта от корените и ги измийте на течаща вода. Подрежете леко корените и поокъсете клонките. Проверете дренажа и засадете отново в друга пръст.
Цъфтежът на камелията може да се регулира. За да се задържи, е необходимо напъпилото растение да се пренесе в тъмно и влажно мазе, където температурата е около 8 градуса, като не забравяте да поливате. Две седмици преди желания срок за цъфтеж растението трябва да се пренесе на топло и светло място.
В никакъв случай камелията не трябва да се оставя близо до радиаторите вкъщи.
Листата се покриват с чернилка,  гъбичка, която се разнася от гъсеници. Напръскайте камелията със специален за целта инсектицид.
Пъпките на камелията падат, преди още да са цъфнали. Причината е същата, като при окапването на листата – липса на вода или прекалено поливане.