Албиция – Albizzia Durazz

Албиция – Albizzia Durazz

Албиция (Albizia julibrissin), известна още като “копринено дърво” е вид от рода Албиция. Произлиза от Югоизточна Азия и е широко разпространена в Китай, Корея, Иран. Отглежда се и в почти всички щати на САЩ, където е добре аклиматизирана и се използва като декоративен вид. Растението се нарича често и “спящо дърво”, тъй като привечер листата му се затварят в спящо положение. На височина може да достигне до 12 м. Кората му е сивозелена. Листата са с дължина между 20 и 45 см и широчина 12-25 см. Цветовете му са много красиви, от бледорозови до наситеночервени и служат за храна на пчели, пеперуди и някои видове птици.

У нас се среща по Черноморието, в района на Пловдив, Сандански, Стара Загора и други южни части на страната. Отделни растения могат да бъдат видяни в по-северни области, но там те страдат от по-ниските температури, тъй като албицията издържа до около -16 градуса.
Отглежда се лесно и може да я видите в почти всеки двор на крайморските къщи, където внася много екзотика, характерна за топлите райони в близост до морето.Намира приложение като алейно насаждение или като солитер. Цени се много заради красивата форма на короната си, светлата си листна маса и уникалните си тичинки.

Период на цъфтене: Цъфти от края на юни до септември.

Произход: Субтропическа Азия, от Иран до Япония, Абисиния, Централен Китай.

Месторастене: Слънчево и горещо. Горещото лято и сухата есен благоприятствуват образуването на дървесния ствол, което е предпоставка за цъфтеж през следващата година.

Субстрат: Смес от оптимална пръст или TKS 2 и малко градинска пръст.

Поливане, торене: През лятото се поддържа равномерно влажно. До края на юли се наторява всяка седмица.

Други грижи: Отстраняват се страничните издънки, за да се извие красива корона.

Презимуване: Прибира се, когато температурата падне под 5°С. Може да презимува при мпература 2-8°С на светло и тъмно. Старите листа редовно се отстраняват. Полива се рядко. След март се прежда при необходимост.

Размножава се чрез семена. Те се посяват през пролетта в парник или цветарница. Младите растения се пикират в саксийки, където презимуват и на другата пролет се засаждат на открито. Отличават се с бързия си растеж. За да се оформят прави стъбла, дървото трябва да се привърже за прав кол.

Вредители, болести: Рядко се появяват щитоносни въшки.

Съвети за оформление: Ако имате зимна градина, може да отглеждате Albizia lophantha. Тя цъфти от март до май с кремавожълти, дълги до 8см съцветия й ако зимува на светло, запазва листата си. Двата вида са подходящи за бонзай.

Западна туя – Thuja occidentalis

Западна туя – Thuja occidentalis

Безспорно тя олицетворява мечтата на всеки градинар: притежава невероятна красота, поддържа стилен облик и е изключително непретенциозна.

Името на прекрасните вечнозелени дървета идва от времето на Теофраст и означава буквално ‘смолиста, ароматна дървесина’. За разлика от родината си, където туята е класическо иглолистно дърво, у нас приложението й е предимно като средно голямо градинско растение. Предпочитана за живи плетове, изискани декоративни групи и ефектни акценти, мълчаливата гостенка от Северна Америка хваща окото и пленява сърцето от пръв поглед.

Доста известната западноевропейска туя е представител на хладните иглолистни гори и често се среща в студени блатисти почви. От вида са известни около 1000 форми, сред които и разнообразни миниатюрни форми. Най-известните са:
- Thuja occidentalis „Литъл Джем”, ръст изправен, до 1м височина. Издънките отчасти водоравни, игли, тъмносиви.
- Thuja occidentalis „Рекурва Нана”, ръст топчест до широко конусовиден, 50-60см височина. Клоните неравномерно изправени и разклонени настрани, върховете на клоните прегънати и усукани, игли матовозелени, люспести листа, които покафеняват през зимата.
- Thuja occidentalis „Сънкист”, ръст изправен, конусовиден, в съд рядко по-висок от 1,5м, игли златистожьлти, при покарването светложълти, а през зимата зеленикавожълти.
Сортове
‘Smaragd’ е най-често използваният сорт на западната туя. Представлява стройно и гъсто дръвче с пирамидална корона и тъмнозелена багра на листата. Ефектен за декоративни групи, в които изгражда структурата и изразява вертикалните акценти. Използвайте една, три или пет туи за създаване на групата и около тях засадете по-дребни храсти с жълта, златиста, резедава или синкава багра на листата. Ако използвате сезонни цветя, подберете видове с ярки и светли цветове: жълто, розово, оранжево, бяло. Не използвайте храстчета с дребни листа, които наподобяват листата на туята. Оставете я да доминира. Изключение може да се направи за златиста туя, юка, чашкодряни (Euonymus fortunei – ‘Emerald Gayeti’ и ‘Emerald’n’Gold’) и стелеща хвойна (Juniperus sabina), с които се съчетава добре. Поддържайте туята не повече от 60 см в диаметър и до 2.50 м висока.

‘Ericoides’ е малка и компактна форма на западната туя. Отличава се с характерния си виолетов оттенък, който в зависимост от слънчевото огряване варира от интензивен до почти зелен. За да поддържате гъста короната на ерикоидната туя, трябва да провеждате резитби четири пъти в годината. Използва се в комбинация с другите сортове на туята, както и с вечнозелени храсти: чашкодряни, лоницера, котонеастър, хвойни.

‘Rheingold’ (Златиста туя) е много популярен сорт на западната туя. Цени се заради малката кълбовидна корона и златистата багра на листата. Изисква пряко слънчево огряване за да запази първоначалния си вид – в противен случай става по-рехава и златистото преминава в резедаво. Тук резитбите са от особена важност – за да се получи красива гъста кълбовидна корона, трябва да подстригвате поне четири пъти в годината.
Златистата туя се комбинира с по-високи вечнозелени дръвчета (туя, лъжекипарис, изправена хвойна, тис, аризонски кипарис) и с вечнозелени храсти с тъмна багра (червенолистен кисел трън, японски чашкодрян, лавровишня). Класическата комбинация от ‘Rheingold’ и ‘Smaragd’ е живописна и стилна, а и илюстрира пластичността на западната туя по отношение на декоративни форми и сортове.

‘Fastigiata’ е със стегната и цилиндрична корона, което я прави предпочитано растение за вечнозелен жив плет. Дръвчетата се засаждат през 50 см и за няколко години образуват плътна зелена стена. Добре е живият плет да се подстригва, от което се сгъстява и разрастването му се ограничава.

‘Danica’ е дребна и с много гъста корона. Тъмнозелените и листа дават плътен обем, а изключително бавният растеж не позволява растението да става рехаво. Приложението на ‘Danica’ е по-ограничено и предимно в композиции с вода и камък. Добре стои като плътно зелено петно в скалните кътове, а по-търпеливите градинари могат да я използват за изграждане на плътен зелен бордюр покрай алеите.
На пазара се предлагат и други декоративни сортове на западната туя, така че е добре да посетите близкия градински център, преди да започнете да композирате градината. Използвайте контрастните форми и багри на различните сортове, за да получите максимален декоративен ефект.

Сортовете на западната туя можете да размножите лесно и в домашни условия. Отчупете през август зелена клонка там, където тя започва да покафенява и я поставете във влажен пясък на топло и светло. За шест седмици ще се образува корени и така ще получите ново растение, което ще засадите в саксия. След три години вече ще имате истинска малка туя, готова за засаждане в градината.

Описание
Западната туя се продава във вид на малко вечнозелено дръвче с гъста пирамидална корона, изградена от многобройни тънки разклонения и фини люсповидни листенца. Може да се види в градините пред почти всички модерни заведения, хотели и дори в обновените обществени паркове. Ценена е заради формата на короната, характерния свеж масленозелен цвят на листата и бързия растеж. Образува малки люспести кафяви шишарчици, понякога в огромни количества. Западната туя има десетки декоративни сортове с различни по багра листа и всякакви форма на короната: ниски, кълбовидни, тесни и цилиндрични; златисти, виолетови, тъмнозелени, резедави… понякога е трудно да се приеме, че всичко това е западна туя – основният източник на иглолистна дървесина в Северна Америка.

Място: Светло до слънчево.

Почва: Глинесто-песъчлива, слабо кисела градинска пръст.

Поливане и торене: Поддържа се равномерна влага. Чувствителна към изсушаване на почвата и въздуха. От май до август през 4 седмици се подхранва с тор за иглолистни.

Презимуване: Без зимна защита на открито. В немразовити дни се полива.

Вредители и болести: Умиране на издънките на туята.

В отглеждането на туя няма никакви тайни. Важно е при закупуване растението да е засадено в саксия – не се лъжете да купувате туи, чиито корени са увити в зебло или найлонов чувал. След като сте определили точното й място в градината, изкопайте дупка с 20 см по-широка от саксията. Добре е на дъното на дупката да изсипете две шепи овес и шепа прегорял оборски тор. Извадете туята внимателно, без да разтрошавате балата пръст около корените й и я засадете. Притъпчете хубаво и полейте – първото поливане трябва да е обилно – три или четири кофи вода. През следващите няколко седмици се полива на всеки три дни, стига повърхността на почвата да е засъхнала. На втората година поливането е само по желание.

Листата на туята са богати на витамин С и от тях първите заселници са приготвяли вкусен чай против скорбут.
Отвара от листата на западната туя се пие за пречистване на кръвта и при силна кашлица. Естествено, в градски условия това ще донесе повече вреди за здравето, отколкото ползи.
Трупче дървесина от западна туя, поставено между дрехите в гардероба, предпазва от молци. В Канада и САЩ такова трупче е традиционен подарък за новодомци.

Цветарите и техните зодии

Цветарите и техните зодии

Любителите на стайни цветя често се оплакват, че някои растения не растат добре в техния дом. Дори когато те много старателно се грижат за тях, не могат да ги върнат към първоначалното добро състояние и добър външен вид. Понякога растенията боледуват, нападат ги вредители и болести, които не успяват да победят и с най-ефикасните средства. За това има няколко причини, но една от тях е свързана с характерните особености на хората, родени под различните знаци на Зодиака.

Като правило, родените под знака на Скорпиона например се оплакват, че растенията, които те отглеждат, често се нападат от насекоми-паразити; Телците често са недоволни, че цветята им растат твърде бавно, а цветята и растенията при Близнаците трудно цъфтят и вързват плод. Опитът показва, че проблемите на цветари, родени под един и същи зодиакален знак, са твърде сходни.

Именно определени особености на нашите характери и енергията на нашия зодиакален знак създават благоприятните условия за паразити, които нападат нашите растения, спомагат за твърде буйния растеж или пречат на цветята да цъфтят. Всеки може да стане добър любител цветар, но за това е полезно да знае най-вероятните проблеми, които могат да възникнат при отглеждането на неговите зелени любимци и за тайните на цветарството според Зодиака.
Овен:
Любителите цветари, родени под знака на Овена могат да се сблъскат с проблема – бързо изсъхване на почвата, в която растат техните цветя и като следствие – изсъхване на растенията. Макар огнената стихия да включва три знака, Овенът е най-горещият от тях. Неговата гореща природа, вътрешната температура и импулсивност поглъщат влагата от растенията, за които той се грижи. За да са здрави, на вашите растения им е нужно по-обилно поливане отколкото препоръчват справочниците.

Телец:
Когато се грижат за цветятя си, Телците трябва да не забравят чувството си за мярка. Телецът е икономичен знак и неговите растения могат да страдат от излишно пренаторяване, прекалено поливане или силно осветяване. Растенията, поверени на Телеца, са подчинени на законите за икономичност във всичко, затова те ще се чувстват по-добре при недостиг на хранителни вещества, няма смисъл да бъдат глезени с различни торове. Подхранвайки и поливайки растенията си, винаги спазвайте инструкциите, не завишавайте дозата на хранителните вещества, дори малко ги намалете, не подхранвайте цветята си през зимата, а през лятото ги предпазвайте от излишна слънчева светлина.

Близнаци:
Растенията, за които се грижат Близнаците, могат да растат много бързо, изтегляйки се нагоре, но и встрани. Това е свързано с факта, че Близнаците са знак на комуникациите и движението. Този знак отговаря и за обмяната на веществата. Бързият ръст на цветята е благоприятен за стайните растения, но интензивното им израстване ускорява обмяната на веществата и честото им подхранване става необходимост. Ако не искате да виждате своите зелени любимци как се изтеглат нагоре и загиват от изтощение, подхранвайте ги по-често с разнообразни хранителни смеси. Близнаците са въздушен знак, който в голяма степен отразява същността на тази стихия. Затова растенията, отглеждани от Близнаци, се чувстват добре в стая със свеж въздух. Честото наторяване и чистият въздух – това са двете тайни на успеха на цветарите Близнаци.

Рак:
Нерядко любителите цветари, родени под знака на Рака се оплакват, че техните растения умират внезапно в разцвета на силите си. Ракът е водна стихия и като правило, причината техните цветя да се разболеят и да загинат е най-често преувлажняването на почвата или прекалено влажният въздух. Често зелените питомци на Рака страдат от загниване на корените, предизвикано от такова преувлажняване на почвата. Не заливайте толкова обилно с вода цветята си, особено през зимата, давайте възможност на почвата в саксиите да позасъхне, тогава проблемите ви при отглеждането на растенията ще бъдат много по-малко.

Лъв:
Растенията, за които се грижи Лъвът, независимо от техния зодиакален знак, се нуждаят от по-силно осветление. Слънцето управлява този знак, което го прави знак на светлината и любовта. Вашите растения ще се чувстват прекрасно, ако им помогнете да се наслаждават на светлината, като ги поставите на най-светлото място в стаята и им осигурите допълнително осветяване. Известно е, че растенията се чувстват по-добре, ако човекът, който се грижи за тях, не подхожда формално към нуждите им, а разговаря с тях. Най-голяма полза от разговорите с растенията ще получи именно Лъвът. Роден под знака на любовта, любителят цветар Лъв трябва да покаже .на своите цветя и с думи, и с действия, че ги обича.

Дева:
Девата е земен знак, което прави необходимост за Девите, занимаващи се с цветарство старателните грижи за растенията. За да се чувстват добре цветятя, които отглежда Девата, тя трябва да ги заобиколи с грижа, да им служи. За Девите не съществува универсален съвет, който ако тя следва, да й гарантира силни и красиви растения. Нейните растения трябва да чувстват, че за тях се грижат. Поливайте редовно, избърсвайте праха от листата, не оставяйте цветята дълго време да се мъчат в прекалено малки саксии, изрязвайте сухите листа, вързвайте виещите се стъбла, бъдете бавачка за своите любимци и тогава те няма да боледуват.

Везни:
Цветарите, родени под знака на Везните, ако искат да виждат своите цветя силни и здрави, е полезно да знаят, че те се нуждаят не толкова от наторяване, колкото от красива саксия и редовна грижа за външния им вид. Везните са знак-естет, знак, който се стреми към хармония и каквито и растения да отглежда човек, роден под този знак, те ще бъдат здрави, ако листенцата им бъдат винаги измити, а клонките акуратно подрязани. Разбира се, че трябва и да се поливат, и да се наторяват стайните растения, но Везните ще имат прекрасна градина не толкова с помощта на редовно наторяване, колкото ако контролират естетическия вид на растенията си. Завъртайте по-често саксията с цветето, за да не се изгърбва то, устремено към светлината, отстранявайте изсъхналите листа и прецъфтелите цветове, които развалят външния му вид, подрязвайте пищните растения, придавайки на короната красива форма.

Скорпион:
Скорпионите, любители на стайни цветя, нерядко негодуват от нашествието на всякакви насекоми вредители в тяхната градинка. Такава е природата на Скорпиона, привличаща опасни, болестотворни паразити. Скорпионът е единственият знак, изначално притежаващ отрова. Не е задължително представителите на този знак да са с неприятен, отравящ характер, но в тях има потенциална отровна енергия. Съветът към цветарите, родени под знака на Скорпиона, е те по-активно енергия. Съветът към цветарите, родени под знака на Скорпиона, е те по-активно да използват средства за защита и борба с вредителите, профилактично да пръскат растенията си с инсектициди, да добавят в почвата дървесна пепел, за да отблъскват припълзяващите към техните цветя вредители.

Стрелец:
Ако сте родени под знака на Стрелеца и искате да си отгледате хубава градинка със стайни растения, не ги поставяйте далече от прозорците. Стрелецът постоянно се стреми надалеч и растенията, оказващи се под опеката на представители от този знак, ще бъдат доста целеустремени, силно ще се изтеглят дори през зимата, когато активността им е най-малка. Стрелецът е огнен знак и независимо от това към кой знак се отнася растението, за което той се грижи, то ще се нуждае през цялата година от светлина и топлина. Колкото по-далеч от източника на светлина се окажат вашите цветя, толкова по-настойчиво и стремително те ще се протягат към прозореца. Това може да ги изтощи, затова ги поставяйте възможно най-близо до прозореца или ги осветявайте допълнително.

Козирог:
Козирогът е представител на земната стихия, но неговата земя е кристализирала и е станала скала, затова основните му проблеми при отглеждането на стайните растения, ще бъдат свързани с недостатъчно рохкава почва. Вашите цветя могат да боледуват и да растат лошо поради прекалено уплътняване на почвата. За да имате успех в отглеждането на вашите цветя, добавяйте в саксиите пясък и торф за да е по-рохкава пръстта, правете дренаж и по-често разрохквайте горния слой на пръстта в саксията.

Водолей:
Водолеят цветар трябва да разчита повече на “чудо”, на “леката си ръка”, отколкото на торове и препоръките на професионалните ботаници. Водолей е знак на изненадите, затова е невъзможно да се предскаже с какви проблеми той ще се сблъска при отглеждането на своите цветя. Той трябва винаги да е нащрек, понеже неговите растения могат да се разболеят внезапно. Но въздушната стихия на този знак все пак подсказва нещичко: всички растения, които отглежда Водолеят се страхуват от течение; студеното течение в стаята при висока температура може да бъде за тях фатално.

Риби:
Рибите – последният знак на Зодиака, знак на мъдрост, одухотвореност, божественост. Всички растения, които биха отглеждали представителите на този знак, ще бъдат чувствителни към духовното ниво на своя стопанин. Рибите са най-далече от суетата на материалния свят, затова в дома им стайните растения могат да живеят доста дълго без да бъдат наторявани и почти без да бъдат поливани. По-нужна им е духовната храна. За да процъфтява домашната градинка, може да извършите освещаване, да поливате цветята си с осветена вода и когато общувате с тях, забравете всекидневните си материални грижи.

При колективното отжлеждане на цветя, енергийните потоци са различни, като самите хора, които се грижат за тях. За да се постигнат добри резултати като цяло, трябва да се съчетаят тайните на успеха в цветарството за различните знаци, под които са родени тези хора. Понякога обаче, когато тези тайни са взаимноизключващи се, като в случая с Телец и Близнаци, е много трудно да се отгледа силно растение.

Опитните цветари знаят, че стайните растения привикват към своя стопанин, към определен начин на общуване и грижа. Поверени на друг човек, растенията лесно могат да заболеят или дори да загинат. Свързано е с това, че те изпадат в шоково състояние, получавайки нов покровител и заедно с това нови енергии, които се изливат върху него, и не му достигат обичайните енергии и общуването, към което растението е привикнало. Затова не се учудвайте и не обвинявайте човека, на чиито грижи сте оставили цветята си през лятната отпуска. Дори да са се грижили най-съзнателно за тях, връщайки се от почивка, твърде е възможно да ги откриете в незавидно състояние. Причината не е в липсата на грижи.

Стайните растения могат да лекуват душата и тялото ни, те хармонизират състоянието на атмосферата в дома ни, но за това помагаме и ние самите, със своето отношение към растенията, помагайки им да подобряват живота ни. Затова, за да се отгледа едно здраво и силно растение, способно да ни избавя от лошото настроение и болести, и да помага за по-чист въздух в дома ни, за него трябва да се грижим самите ние.

Всяко растение, както и всеки човек изисква индивидуален подход. Описаните тук тайни на успеха в отглеждането на стайните цветя, съвсем не са всичко, от което се нуждаете, за да имате хубави цветя, но могат да ви бъдат полезни.

Източник: margaritta.dir.bg

Рожденната дата и цветята

Рожденната дата и Цветята

Cлънчоглед – великодушно сърце
(1, 10, 19 и 28 число на месеца)
Характер: По природа вие сте със значителна енергия и влияние.
Симпатични и увлекателни, вие създавате единодушие около вас, даже и в ситуации, които изглеждат безизходни, намирате винаги спасителната идея.
Дарбите ви са толкова променливи, че понякога рискувате да тръгнете по лоши пътища, поне в първата част от вашия живот.
Любов: Слушайте само великодушното си сърце.
Ще срещнете много партньори, но без никой от тях да ви нарани. Ще привличате незначителните хора. Ще бъдете наистина задоволени през втората част от живота ви.
Цветята с които сте в хармония, са божура, синчеца и орхидеята.
Съдба: За да докоснете щастието, научете се да преодолявате недостатъците си и да трансформирате жестокостта в гъвкавост, лъжата – в истина и нетърпението – в търпение.
Благоприятни дни: Неделя и понеделник.
Числа, които ви носят щастие: 1, 11, 16, 19, 22, 25 и 31.
Божур – жажда за любов
(2, 11, 20 и 29)

Характер: Вие сте верни и упорити, но понякога непоколебими и вироглави.
Държите много на материалните блага.
Имате нужда да бъдете в контакт с природата, защото от нея черпите силата си.
Любов: За да живеете, нуждаете се така от партньор си, както от кислорода. Той става център на живота ви.
Но внимание: имате прекалена склонност да разглеждате мъжа като ваша собственост. Вие виждате живота откъм неговата хармоничност, романтичност и нежност. Докато сте млади, сменяте често партньорите си, защото ви трябва най-напред да разберете разликата между любовното опиянение и истинската любов.
Цветята с които сте в хармония: божур, синчец, орхидея, мак, маргарита.
Съдба: Ще бъдете щастливи в деня, когато откриете собствената си индивидуалност и превърнете неразбирането в разбиране, безпокойството в кураж, затвореността в любезност.
Благоприятни дни: Неделя, понеделник и петък.
Числата които ви носят щастие: 1, 4, 7, 18, 27, 33 и 42.

Грахулец (ароматен грах) – непостоянен и лекомислен
(3, 12, 21 и 30)

Характер: Много сте любознателни и всичко ви интересува.
Обичате движението, оживлението, промяната.
Чувствата се зле, когато се опитват да ви поставят в релси, свободата ви е присърце.
Очарователни и весели, вие сте ценени в компания.
Любов: Вашите партньори трябва да измислят винаги нещо ново, за да ви заинтригуват за по-дълго. Флиртувате много, но не се привързвате истински, никой не може да бъде сигурен за верността ви.
Цветята, с които сте в хармония: грахулец, мак, роза.
Съдба: Край на хазартните игри и на казината! Тази страст е опасна! За да намерите щастието, трябва да бъдете по-малко повърхностни и да поставите в ред вашия любовен живот.
Благоприятни дни: Събота, неделя, понеделник.
Числа, които ви носят щастие: 6, 9, 15, 18, 24, 27.

Орхидея – безкомпромисни
(4, 7, 13, 16, 22, 25 и 31)

Характер: Винаги сте готови да помогнете и се подлагате често на колкото е възможно повече лишения.
Тъй, като сте чувствителни, изпитвате болка от несправедливостите и споровете.
Обичате пътешествията, защото искате да научите повече неща за околните.
Старателни сте и имате нужда от добре подържан дом.
Любов: Способни сте да обичате дълбоко и никога не правите компромиси в една връзка. Ако намерите мъжа на вашия живот, ще останете вярна и ще се приспособите към него и нуждите му.
Цветята, с които сте в хармония: слънчоглед, грахулец.
Съдба: Сменете свойствената ви тъга с веселост, ако ли не, рискувате да придобиете по-късно физически и душевни болести.
Благоприятни дни: Неделя и понеделник.
Числа, които ви носят щастие:12, 20, 21, 29, 30, 40.

Маргарита – крехка душа
(5, 8, 14, 17, 23 и 26)

Характер: Вие сте смели и надарени с голяма скромност. Понякога сте нетърпеливи и се палите за идеята, която защитавате с усърдие.
Успешно се справяте с възложените ви задачи.
Имате малко приятели, но те са ви много верни.
Понякога много лесно се огъвате.
Любов: След труден “пробег” ще намерите идеалния мъж във втората половина на живота ви.
Вие ще му помогнете и ще поддържате проектите му.
Нежността струва за вас повече от секса.
Цветята, с които сте в хармония: синчец, божур, мак, слънчоглед.
Съдба: Уморени от много трудности в живота, се стремите към спокойствие.
Може да се посветите на нещо или на някого, но внимание!
Не ставайте безропотни слуги, защото рискувате да се озлобите от това.
Благоприятни дни: Събота.
Числата, които ви носят щастие: 4, 8, 22, 24, 26, 31.

Роза – увлечение и лудост
(6, 9, 15, 18, 24 и 27)

Характер: Готови на жертви, смели и пламенни.
Защитавате страстно близките си, ненавиждате несправедливостите и се посвещавате на големи дела.
Любов: Докато сте млади, се устремявате в любовни авантюри, защото обичате до полуда секса.
Лесно се палите и ви е трудно да останете верни. Тъй като се интересувате от хиляди неща, се увличате необмислено от дребни странични занимания в свободното си време или в големи дела, с риск отделяте по-малко внимание на партньора.
Цветята, с които сте в хармония: грахулец и мак.
Съдба: Заменете импулсивността с разум, влечението към удоволствията с преданост, научете се да не пренебрегвате партньора, иначе самотата ще ви издебне някои ден.
Благоприятни дни: Вторник, четвъртък, петък.
Числата, които ви носят щастие: 9, 14, 18,24,27,30

От филма ,,Маската на зоро” клип

Мединила

Мединила / Medinilla magnifica

Мединила / Medinilla magnifica

РАЗДЕЛ: Декоративноцъфтящи
СЕМЕЙСТВО: Меластоматови / Melastomataceae
 легенда
Описание:
Едно невероятно красиво декоративно цъфтящо растение. Цветовете му са в ярко розов цвят и висят като едри гроздове. Във всеки един от тях има до сто отделни малки цветчета. Над гроздчетата има и светлорозови носещи листа, които не увяхват със седмици. Листата са големи и лъскави.
Грижи: Поливайте обилно през лятото. Водата трябва да е със стайна температура. Добре е да се потапя в дълбок съд с вода, като трябва да се изчака излишната вода да се оттече. Тори се всяка седмица. Увехналите листа се отстраняват. Пресажда се на всеки две години в пръст от градината.
Място: Обича светлите и проветриви места, но трябва да се избягва пряка слънчева светлина. Температурата трябва да е стайна, но от ноември до февруари следва да се премести на по-хладно място, с температура до 15 градуса.
Размножаване: Използват се връхни резници. Подходящо време е пролетта – през март или април.
Съвет на градинаря: Не местете растението, щом вече са се показали цветове. Ако растението стане твърде високо, спокойно можете да го подрежете. Това обаче е най-добре да стане през пролетта.

8 – ми март, ден на Жената. ДЕН НА МАМА

Първият Ден на жената е отбелязан на 28 февруари 1909 в САЩ по инициатива на Американската социалистическа партия.

Идеята за създаване на международен ден на жената се появява след бурната индустриализация и икономическа експанзия в началото на 20 век, която поражда протести за подобряване условията на труд. Календарната дата се свързва с първата масова проява на жени работнички, състояла се на 8 март 1857 в Ню Йорк. Жените от шивашки и текстилни предприятия излизат на протест против лошите условия на труд и ниските заплати. Работничките са атакувани и разпръснати от полицията. Две години по-късно, на същия месец, тези жени създават своя първи работнически синдикат. Съществуват обаче мнения, че този факт не е потвърден, а е бил измислен през 1955 г. вероятно с мотива празникът да се отдели от комунистическата идеология. Това е важно за борещите се за права на жените в Западна Европа и САЩ през годините на студената война[1][2].

В следващите години следват други протести, най-известният от които е през 1908, когато жените организират шествие през Ню Йорк с искания за по-кратък работен ден, по-добро заплащане и право на гласуване. На 27 август 1910 в Копенхаген се провежда първата международна конференция на жените социалистки, организирана от социалистическия интернационал. По предложение на германската социалистка Клара Цеткин се приема: всяка година в една от първите недели на пролетта да се празнува деня на работничките и на международната им солидарност, с цел да се мобилизират широките женски трудови маси за борба за равноправие с мъжете във всички обществени сфери на живота. Всъщност изборът на Цеткин празникът да е през март си има обяснение. Историците считат, че Клара Цеткин е решила да направи паралел с историята на своя еврейски род. Свързана е с Есфир, жената на персийския цар Ксеркс. Като се възползва от магнетичното си въздействие върху него, тя спасява народа си от изтребление. Не знаейки за нейния произход, той обещава, че ще унищожи всички врагове на юдеите. Така Есфир обръща царския указ против самите перси, които изкат да изтребят юдеите. Техният основен палач Аман е ликвидиран с десетте си сина и всички антисемити. Оттогава се чества 13 адар (началото на март), станал известен като празника Пурим. Той и до днес се съпровожда с маскаради, спектакли и възлияния. Датата не е точно определена, но през 2010-а ?? се пада на 8 март. Оттогава тя става Ден на жената. На следващата година, Международният ден на жената е отбелязан от повече от един милион хора в Австрия, Дания, Германия и Швейцария, а през 1913 във Франция и Русия. Въпреки това, пожар във фабрика за дрехи в Ню Йорк убива повече от 150 работнички. Високата смъртност се приписва на липсата на превантивни мерки. На Запад Международния ден на жената се отбелязва през 1910-те и 1920-те, но постепенно замира. Той се подновява със зараждащия се феминизъм през 1960-те.

Демонстрациите на жените в Русия се смятат за първия етап на Руската революция от 1917. На 8 март 1917 работничките от Петроград излизат на демонстрация срещу глада, войната и царизма. След Октомврийската революция в Русия, участничките във Втората международна конференция на жените-комунистки през 1920 в Москва също препоръчват Осми март за Международен ден на жената. През 1965 8 март е обявен официално като неработен ден и празник на жената в СССР. И днес денят е неработен в Русия и други страни от бившия Съветски съюз – Беларус, Молдова, Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Украйна, както и в Република Македония и Монголия.

В България Осми март първоначално се отбелязва с беседи в тесен кръг на социалисти през 1911, през 1915 е първото публично честване. Като общобългарски празник Осми март започва да се празнува след 9 септември 1944. Отначало по предприятия, заводи, учреждения се правят събрания, на които се отчита приносът на жените в производството, културата, науката и обществения живот. След 1960 г. честването взема особено широки размери и става любим празник на жените от всички възрасти, особено в държавните учреждения. Даже празника получава неофициалното наименование „ден на колежката“.

Денят на жената в съвременната култура [редактиране]

8-мартенско шествие на жени в Дака, Бангладеш

Денят е официален празник в Албания, Армения, Азърбайджан, Беларус, Босна и Херцеговина, Камерун, Казахстан, Китай, Киргизстан, Куба, Република Македония, Молдова, Монголия, Полша, Русия, Сърбия, Таджикистан, Украйна, Узбекистан, Черна гора и Виетнам и се отбелязва от мъжете като подаряват цветя на жените около тях — майки, съпруги, приятелки, колежки. В някои страни се празнува като еквивалент на Деня на майката, където децата правят малки подаръци на майките и бабите си.

В Италия, за да се отбележи този ден, мъжете подаряват жълти мимози на жените.

В Босна и Херцеговина, Бразилия, Хърватия, Унгария, Република Македония, Черна гора, Полша, Румъния, България, Словения и Сърбия продължава обичаят мъжете да подаряват цветя на жените. Жените понякога получават подаръци от техните работодатели. В училище децата често подаряват подаръци на учителите си.

В страни като Португалия е обичайно, вечерта на 8 март, жените да празнуват в женски партита или вечери.

Циклама – Всичко свързано с Цветето Циклама

Циклама

Циклама (Cyclamen)

(Cyclamen)Семейство Игликови (Primulaceae)

В природата цикламите са разпространени в Средиземноморските райони на Южна Европа. Цветовете на цикламата се срещат в бяло, червено и различни нюанси на розовото. На височина и ширина достига размери около 15-30см. В природата цикламата почива през лятото и започва растежа си при настъпване на хладен и влажен сезон. Цъфти през есента, зимата или пролетта, и отново изпада в покой с настъпването на топлите летни месеци. Цикламите растат от кръгли и плоски грудки. Грудките са органите, които държат растението живо през периода на летен покой.
Когато купувате циклама, изберете растение с няколко отворени цвята. Цветните стъбла трябва да стоят изправени и да има много цветни пъпки под листата.

Циклама (Cyclamen)
Грижи по време на цъфтежа
Място: След като имате нова циклама в дома си, важно е да я държите на хладно и светло място. За да избегнете болести, около растението трябва да има добра въздушна циркулация, но избягвайте течение.
Температура: Температурата е от решаващо значение за съдбата на цикламата. Тя ще се чувства най-добре при дневна температура от 15-16°С и нощна температура около 10°С. Ако не успеете да му подсигурите достатъчно хладна среда, растението ще оцелее известно време, но ще му пожълтеят листата и цъфтежът ще е по-кратък. Цикламата ще се справи по-добре с домашните условия, ако нощем я местите на по-хладно място.
Светлина: От късна есен до ранна пролет трябва да подсигурите максимално количество светлина на цикламата. Избягвайте поставянето й на южен прозорец, макар че по това време на годината няма опасност от прегаряне на листата.
Въздушна влажност: Важно е да подсигурите добра въздушна влажност – можете да поставите цикламата върху подложка с камъчета и вода, но саксията да не опира във водата.
Поливане: Неправилното поливане може да доведе до доста проблеми, особено преполиването. Цикламата обича да бъде добре накисната, след което да изсъхне преди следващо накисване. Винаги изчаквайте почвата да изсъхне преди следващото поливане, но в никакъв случай не допускайте клюмване на листата. Не поливайте центъра на растението, защото ще загние. Най-добре да поливате с потапяне в съд с вода за 5-10 минути, но след това оставете растението да се отцеди добре.
Подхранване: Подхранвайте цикламата с разтворим тор с ниско съдържание на азот и по-високо съдържание на фосфор, в два пъти по-слаба концентрация от посочената на опаковката. Прилагайте на всеки 2-3 седмици, но изчакайте месец след като сте получили растението. Преторяването може да доведе до образуване на повече листа вместо цветове.
Мъртвите листа и цветове трябва да се отстраняват редовно с леко усукване и издърпване, никога с отрязване. Ако не се отскубнат, опитайте пак на следващия ден.
Грижи след цъфтежа
Когато цикламата спре да цъфти, листата й постепенно пожълтяват и тя изпада в състояние на покой за около 2-3 месеца. Спрете торенето и постепенно намалете поливането след спиране на цъфтежа. Kогато всички листа пожълтеят и повехнат, поливайте по много малко в подложката, само колкото да не изсъхне пръстта съвсем и да се запазят корените. Дръжте саксията на хладно, ако е възможно. През лятото можете да я изнесете навън на светло и сухо, но не на пряка слънчева светлина.
Пресаждане: Когато всички листа изсъхнат, пресадете цикламата в малко по-голяма саксия, ако старата е отесняла. Това обикновено се налага на всеки две години. Използвайте готова торфо-почвена смес с по-високо съдържание на почва, като половината саксия напълните с добър дренажен слой камъчета. Върхът на грудката трябва да се подава малко над почвата, за да се подсигури добър дренаж и да се избегне грудково гниене. Не поливайте, защото това може да доведе до ранно поникване.
През есента, когато се покажат новите листа, полейте обилно. Ако почвата не поема вода, добавете две капки препарат за миене на съдове към водата. Това няма да навреди на растението, а действа като помощно средство за поемане на вода от почвата. Ако към края на Октомври още не са се показали нови листа, полейте цикламата. Изчакайте да се появят листа и почвата да просъхне, след това полейте отново.
Повторен цъфтеж: Когато се появят новите листа, преместете цикламата на светло място и следвайте инструкциите за грижи по време на цъфтеж. Не се знае колко време ще е необходимо за повторен цъфтеж, но ако всичко е наред, това трябва да се случи. Новите цветове може да са по-малко, по-малки, по-светли и стъблата им може да не стоят съвсем изправени, но усилията си струват, ако успеете.
Размножаване: Размножаването на цикламата не е лесна задача. Има възможност да се захване от семена, поставени върху топла подложка и подложени на луминисцентно осветление минимум 15 – 16 часа на ден. Посяти през зимата, семената поникват след около 3-4 седмици при постоянно поддържане на леко влажна среда и дават цвят след около година.

Бугенвилея – всичко свързано с цветето Бугенвилея

Родина на Бугенвилеята е Южна Америка. Разпространена е от Бразилия на запад до Перу на юг до Аржентина. Различни ботаници са описали около 18 вида в рода. Те могат да бъдат трънливи дървета, храсти, лиани, вечно зелени или листопадни, достигащи на височина от един до дванадесет метра. Трънчетата са покрити с черна восъчна субстанция. Те са вечнозелени във влажните, и листопадни в регионите със сух сезон. Листата са прости, ненарязани, овално заострени, от 4-13 см. дълги и от 2-4 см. широки.Същинския цвят на растението е малък и бял, като всяка китка от 3 цветчета е обкъжена от три или шест прицветника (бракти) с ярки цветове – розов, цикламен, виолетов, син, червен, оранжев, жълт и бял. Понякога я наричат „Хартиено цвете“ заради тънките бракти, приличащи на хартиени. Семената тесни, петделни.

Отглеждане

Бугенвилеите растат и цъфтят на цикли, всеки един е горе-долу 5-6 седмици, след което всички бракти опадват. Растението навлиза в период, когато не се образуват нови прицветници, а се развиват листа и стъбла. Ако е гледано правилно, отново навлиза в цъфтежен цикъл. В северните ширини, растенията цъфтят най-добре през пролетта, есента и зимата – дългият ден през лятото потиска образуването на бракти. В географските ширини, където денят и нощта са приблизително равни, бугенвилеите цъфтят непрекъснато. Някои сортове са селектирани така, че да цъфтят най-добре през дъждовен период, следващ силно засушаване. Бугенвилеята изисква минимум пет часа ярко слънце, шарената сянка или по-малко слънце се отразяват веднага на обема цветове, растенията нарастват предимно на листна маса.

- бугенвилеите не цъфтят добре в затворени помещения, нуждаят се от проветрение, затова мястото им е на балкона, а не на вътрешен перваз.

- бугенвилеите се нуждат от висока влажност точно преди да зацъфтят, веднъж щом цветообразуването започне, влажността може да са намали.

- по време на вегетативния цикъл на растеж, при наличие на достатъчно светлина, се формират цветните пъпките, в противен случай растението не може да премине в следващия цикъл и развива само листна маса.

- продължителността на цъфтежния цикъл зависи от общото състояние на растението – колкото по-добро и силно, толкова повече и по-продължително време се задържат прицветниците. При високи температури и условията на дълъг ден, цъфтежът е по-слаб. Идеалното време за цъфтеж е пролет и есен, когато дните са по-къси.

- след всеки цъфтежен цикъл, растенията могат да се подрежат, за да се контролира размера им.

- контейнерите, в които се отглеждат, не е необходимо да са много големи

– бугенвилеите цъфтят по-добре, когато кореновата система плътно обхваща съда и дори е леко притисната. Бугенвилеите не бива да се пресаждат, докато корените не изпълнят така съда, че на практика почти да заместят почвата, до степен да не могат да се поливат. Ако и когато се наложи пресаждане, трябва да е много внимателно, като корените не трябва да се нараняват –възстановяването им може да отнеме месеци. Саксиите с бугенвилеи, изнесени навън в двора, не трябва да се поставят директно на земята. Корените ще преминат в пръстта през дупките и при преместване на саксията най-силните, изхранващи растението, ще бъдат откъснати. Хубаво е саксиите така да са поставени, че да има приток на въздух под дренажните дупки. Така въздуха спира естествено растежа на корените извън саксията. Това също спомага да не застоява вода в корените на растението. Наличието на вода в подложката на саксията е противопоказна при бугенвилеите, които изискват отличен дренаж.

Подхранване

Бугенвилеите се нуждаят от редовно подхранване, особено в активния сезон. За целта може да се използват както разтворими, така и бавнодействащи торове, които са за предпочитане. По време на дългите дни и активния сезон, се тори веднъж седмично. По време на късия ден – веднъж на 4-6 седмици. Напълно спящи растения – без листа и пъпки, не се торят изобщо, до поява на новия растеж. Бавно действащите торове са за предпочитане, защото се усвояват само когато растението има реална нужда от тях, и хранителните вещества са постоянно достъпни в умерено коричество. Универсалната формула 20-20-20 върши добра работа, но препоръчителната формула е със състав 15-5-15, като задължително освен трите основни съставки азот, фосфор и калий, използвния тор трябва да съдържа микроелементи – желязо, магнезий и калций.

Период на покой

Бугенвилеите не са студоустойчиви, достатъчни са няколко часа при температури под нулата, за да загинат. Лека слана няма да ги повреди особено, но до няколко дни след попарването, ще загубят всички листа и прицветници. Преди да приберете растенията вътре, орежете ги силно, дори и да цъфтят в момента, защото при прибирането стресът ще предизвика постепенно опадване на листата и прицветниците. По този начин ще се оформи растението, а самото орязване не влияе по никакъв начин на циклите на покой и цъфтеж. В зависимост от това, къде държите бугенвилеите през зимата, те или ще запазят листата си и ще продължат да цъфтят, или ще изпаднат в покой. В този случай, почвата трябва да се поддържа съвсем леко влажна, колкото растението да не изсъхне, докато настъпи периода на активен растеж.

Подрязване

Връхчетата на новите растения трябва често да се пензират – на всеки 4 – 5 седмици, за да се получи хубава, компактна, добре разклонена от основата си бугенвилея. При резитбата трябва да се има предвид, че бугенвилеите се разклоняват само под мястото на отреза – т.е. ако отрежете едно клонче на 30 см над саксията, новото ще започне растеж от там. Такава лека резитба (само на връхчетата) се препоръчва когато трябва да се получи определена форма, в противен случай най-добре е възрастните растения да се орязват на няколко сантиметра над почвата или съответното стъблено разклонение.

Почва

Тя трябва да е добре отцедлива, но да задържа достатъчно влага. Обикновената градинска черноземна почва не е подходяща – твърде е тежка. За предпочитане е да се използват готови смеси, но не съставени само от торф или на торфена база, защото торфът също бързо се сбива и не осигурява достатъчно влага и въздух за корените. Идеалната смес е с рН 6-6,5, и съдържа торф, перлит, стерилизирана почва и пясък, като може да се добави и овлажняващ агент за задържане на повече влага.

Примерна формула:

- 1 част градинска почва, не глинеста

- 1 част промит пясък или перлит

- 1 част градинарски торф, не кисел

- Костно брашно

- Вар, в количество според рН метъра

Друга, масово използвана формула е следната – 70 % готова торфена смес, подходяща за пеларгонии, фуксии и зеленчуци, 20 % борови кори за подкиселяване и дренаж, 10 % пясък.

Размножаване

Могат да се използват зрели и зелени резници, както и „листни” /leaf bud/ резници. Зелените резници са подходящи за размножаване през пролетта и лятото, а зрелите – през есента и зимата. Стъблото се нарязва на секции и на зелените резници се оставят листата, а на зрелите се премахват. Резниците се поставят в почва – торф с много пясък, обилно се напояват и захлупват с прозрачен съд или плик, така че да се образува мини парник с максимално количество влага вътре и се поставят на сянка. Зелените резници, заложени през май-юни се вкореняват до август, а зрелите изискват три – четири месеца. За предпочитане е да се използват стъблени резници, а не връхни. Те осигуряват по-компактно растение, защото новия растеж тръгва от спящите пъпки, а не от върха. Освен това, меките връхчета и листа на младите клонки лесно загниват и стават жертва на бактериози.

Цветница – Всичко свързано с празника Цветница

Водопади с цветни имена! Честит имен ден момичета с чудни имена на цветя!
Според родната статистика на Цветница празнува една пета от българите. Здравки и Виолети, Рози и Розалии, Цветанки, Цветелини, Цветослави и куп още цветни имена честват един от най-популярните християнски празници.
Цветница е ден на цветята, младостта и възраждането на живота в природата

cvetni vodopadi 1

Жените, наречени на цветя, макар и с някои изменения в името на бабата, са около десет на сто от българките. Още толкова са и мъжете. Най-популярното дамско име на цвете естествено е Цветана, дублирано с Цветелина, но то се конкурира с Маргарита за първото място в класацията. Дамите с имена на цветя, казват специалистите, винаги са на челни места и са властвали над десетки мъже. Като започнем с кралица Маргарита Наварска (кралица Марго от популярния роман на Дюма) независимо, че името й означава “бисер”, по нашенски тя е цветето маргарита.

Всеки може да продължи списъка с имена на хора на цветя, които са около него и са важни за него. За миг в този чуден ден да помисли за тях и да им пожелае на ум, с думи или с малък жест “Честити имен ден!” защото когато даваме радост на хората около себе си света става по-хубав!

На Цветница Имен ден празнуват всички, които носят имена на цветя и произлизащи от названия на растения: Ангел(ина), Биляна, Божура, Виолета, Върба, Върбан, Върбинка, Гергин(а), Гроздан(к)а, Далия, Дафина, Делия, Делян(а), Дилян(а), Детелин(а), Елица, Елха, Жасмина, Здравка, Здравко, Зюмбюл(ка), Ива, Иглика, Калин(а), Камелия, Карамфил(к)а, Китка, Латинка, Лили, Лила, Лилия, Лиляна, Лора, Люлина, Маргарита, Малина, Нева, Невен(а),Незабравка, Ралица, Роза, Росен, Росица, Теменуга, Трендафил(ка), Фидан(к), Цвета, Цветан(а), Цветанка, Цветелин(а), Цветомир(а), Цветослав(а), Цвятко, Явор(а), Ясен(а), Ясмина и мн. др.

Лазаровден

Радвай се, радвай, домакине, че са ти дошли лазарки. Колкото шума по гората, толкоз здраве на тази къща.Колкото дърва по полето, толкоз здраве на таз къща чорбаджийска. Лазаровден се отбелязва в последната събота преди Страстната седмица. Народът ни смята, че Лазар заповядва на горите и шумаците. С брадва сече дървета и прави ниви за оране, отвоюва пространства за човека от хаотичния, неподреден и чужд свят и така установява ред и поставя граница между световете.

Лазаровден е празник на нивите, пастбищата и горите, но и празник на момичетата, които след като лазаруват, придобиват нов социален статут – могат публично да се момеят, да се обличат и държат така, че да ги харесват ергените, да имат любим, да се омъжват. Денят се нарича още Лазарова събота, Лазарица, Лазар. Три обредни ритуала са свързани с него – лазаруване, избиране на кумица и боенек. И трите са свързани с прехода към моминството, с любовта и задомяването.

Цветница, Връбница

Цветница е любим пряазник на мнозина, това е празника на цветята и нстъпилата пролет. Имен ден празнуват всички, които носят имена на цветя, храсти, дървета. Затова може би народът ни го възприема като пролетен, цветен празник, ден на цветята, младостта и възраждането на живота в природата.
С цветя и върбови клонки се ходи на празничната служба в църква. Млади невести с малки деца се причестяват. Всеки взема осветено върбово клонче и го отнася у дома си за здраве.
В библейската символика цветята са знак за преходност, но и надежда за възкресение, за вечната пролет на Райската градина.
След Цветница започва Страстната седмица – дните на Христовите страдания преди Възкресението.

***
Лазаровден и Цветница в християнската вяра

Цветница – красив и светъл ден в живота на християните

В неделята преди Възкресение Христово /тази година на 23 април по православния календар / честваме Връбница или Цветница – красив и светъл ден в живота на християните. С този празник Българската православна църква припомня тържественото посрещане и влизане на Иисус Христос в Йерусалим преди около две хиляди години. Шест дни преди еврейския празник Пасха /избавление/, Той пристигнал в малкото градче Витания и с чудотворната Си сила възкресил мъртвия от четири дни Лазар. На другия ден Иисус Христос потеглил за Йерусалим, а отвсякъде се стичали хора. По пътя Му те постилали дрехите си, а под нозете Му подлагали свежи зелени клонки с бели цветове. Хората Го посрещали с палмови вейки и с възгласи: “Осанна! Благословен Идещия в името Господне!” Две хиляди години по-късно с тържество и любов християните в България продължават да отбелязват това събитие.

Богослуженията за Цветница започват още от предишната вечер. През деня вярващите ходят да берат върбови клонки, които символично заместват палмовите. Те се освещават в храма със специални молитви – от тях идва и името на празника Връбница. На самия празник след тържествената Света Литургия, свещениците раздават върбовите клонки на вярващите. Така с мисълта си всички участват в тържественото Христово влизане в Йерусалим и Го приветстват като Спасител на човешкия род. Християните отнасят в дома си клонка за здраве на здравите и за излекуване на болните. Вярва се, че осветената върба пази от всяко зло и затова се поставя върху домашната икона. Освен общата празнична служба, много от вярващите в България правят и курбан специално за здравето на свои близки. Въпреки че все още е времето на Великия пост, Българската православна църква позволява на празничната трапеза да се поднесе риба.

За празничния ден, от който започва Страстната седмица или седмицата на Христовото страдание, българите имат много имена – Връбница, Цветница, Разцветница, Момина неделя??¦ Много и колоритни са обичаите, в центъра на които е върбата. Крехка, свенлива и смирена, тя е символ на женското начало. Вързана на кръста, “осигурява” здраве и в най-усилната работа. Хората вярват, че всичко окичено с върба, ще бъде здраво през цялата година. Някога с върбови клонки извеждали животните на паша, с тях захранвали пилетата, за да са здрави. На някои места забивали клонки в градината, за да не я ровят къртици. Когато се задавали градоносни облаци, хората гледали през върбовите венци и се молели да ги отмине заплахата.

На Връбница – Цветница празнуват и всички, кръстени с имена на цветя, растения и дървета – в България те са един на всеки десети. Върбово венче на вратата у дома против уроки /лошотия/ до следващата пролет е трайният смисъл на празника. А надеждата и молитвата към Господ са неизменни, за да не дава никому кръст по-голям отколкото може да носи.

Лазаровден и Цветница и народната традиция

Лазаровден и Цветница са винаги в последната събота и неделя преди Великден. Главната обредна роля е на девойките. Те пеят и играят. Но това не е веселие, а съдбовен ритуал. Нарича се лазаруване. За самите момичета обредът е “посвещение” в моминството, в предженитбена възраст. Някога се е смятало, че девойка, която не е лазарувала, не може да се ожени. Заедно с това моминският ритуал трябва да донесе стопанско и житейско благоденствие на цялото село. Ето защо лазарките, макар да са съвсем млади момичета, се посрещат с почит от всички жители. Тази значимост на лазарския ритуал навярно го е съхранила и до ден днешен. Сам по себе си обредът е красив и витален. Обичаят е познат във всяко българско село и район. Затова има много локални обредни варианти. На места и названието е различно. Но основните елементи са общи. Всяка лазарска група трябва да изпълни цикъл от песни, а на места и танц, характерни само за тези празници. Някога момите обхождали със своя обред всички къщи в селото. Днес в някои села ритуалът само се пресъздава на сцена. Но в много селища обичаят се възпроизвежда така, както някога – лазарките обикалят всички къщи. Традиционният смисъл е лазарките да внесат във всеки дом своята обредна благословия за благоденствие и сбъдване на най-съкровените надежди за всеки от семейството. В пространния обреден цикъл лазарски песни има подходящи текстове за всяка възраст и социално положение. Образите в тези песни носят много старинна символика и звучат особено поетично. Дъщерята-мома е пролетно цвете или звезда. Синът-ерген е напет юнак на красив кон и се надбягва със слънцето. Бащата е представен като могъщо родословно дърво. Децата са ято гълъби??¦ Има песни и за основните поминъци – от земеделеца и овчаря, до златаря и учителя.

На този ден християнската църква празнува влизането на Иисус Христос в Йерусалим в дните преди еврейската Пасха. Според новозаветните евангелия, Христос пристига в града, яздейки магаре, а вярващите го посрещат, като разстилат пред него дрехите си и маслинови клонки.

След като възкресил престоялия четири дни в гроба Лазар, брат на сестрите Марта и Мария, Иисус Христос тръгнал за Йерусалим.

Когато наближил града с придружаващите го ученици и стигнали до Витфагия, той пратил двама от тях да отидат в селото и да му доведат вързаната в началото на селото ослица и малкото и?, а ако някой ги попита защо правят това, да кажат, че е потребно на Господ.

Като разбрали, че ослицата е за Христос, никой не им попречил. Той я възседнал и така влязъл тържествено в Йерусалим. Вестта за възкресението на Лазар вече го изпреварила и хиляден народ тръгнал към Витания, за да го посрещне.

Народът, виждайки в Иисус Христос Спасителя, възторжено размахвал палмови клонки и хвърлял цветя пред нозете му. Всички пеели: „Осанна! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев”.

Фарисеите пък наредили на Христос да забрани на народа да ликува, на което Той отвърнал: „Казвам ви, че ако тия млъкнат, то камъните ще извикат“.

Шествието продължило и от височината на Елеонското възвишение до Храма. Христос изгонил оттам събралите се в двора му селяни и купувачи на разни стоки и извършил множество изцерения на болни и недъгави хора.

На този ден в църквата се отслужва молитва и се благославят върбови клонки. Те се раздават на вярващите и всеки ги отнася до дома си за здраве. Окичват с върбови клонки портите и се сплита венче от осветената в църквата върба. Върбовите клонки символизират палмовите, с които е бил посрещнат в Йерусалим Иисус Христос.

В този ден, който е през периода на постите, се разрешава риба.

Имен ден празнуват всички, които носят имена, произлизащи от названия на растения:

  • Албен(а) (означава планински божур)
  • Билян(а), Белян(а)
  • Божур(а)
  • Виолета, Върба, Върбан(а), Върбин(ка), Венета, Венцислав, Ванеса, Вероника
  • Гергин(а), Гроздан(к)а, Габрина (от габър)
  • Далия, Дафина, Делия, Дилян(а), Делян(а), Динка (от диня), Детелин(а), Димитровче
  • Елица, Ели (от Ела), Еньо (от Еньовче), Енчо
  • Евелина (в превод от френски означава „горски орех”)
  • Жасмин(а)
  • Здравец, Здравка, Здравко, Зюмбюл(ка)
  • Ива (име)
  • Иглика
  • Калина (име), Калин(а), Кала, Камелия, Камен, Карамфил(к)а, Кестен, Китка, Красен, Кремена (от „кремък” = лилиум)
  • Латин(ка), Лили, Лила, Лилия, Лилян(а), Люляна, Лора (носи значението на думата „laurus”, която в превод означава „лаврово дърво”), Ливия
  • Маргарит(а), Магнолия, Малин(а), Минзухар(а), Момина (от момина сълза), Мирта
  • Нева, Невен(а), Невян(а), Незабравка
  • Петуния, Паулина, Пламен
  • Рали, Ралица, Роза, Розан(а), Розалин(а), Роксана
  • Росен, Росна
  • Росица
  • Смилян(а), Сиян(а), Стефани(я) (Стефани – от гръцки – „венец”), Синчец, Смирна
  • Теменуга, Теменужка, Трендафил(ка)
  • Фидан(ка)
  • Цвета, Цветан(а), Цветанка, Цветелин(а), Цветомир(а), Цветослав(а), Цвятко, Цветин(а)
  • Череша
  • Явор(а), Ягода, Ясен(а), Ясмин(а)
  • Християнският свят празнува Цветница

    Вярващите празнуват тържественото посрещане на Иисус Христос в Ерусалим в дните преди еврейската Пасха. На Цветница Имен ден имат всички, които носят имена на цветя и растения

    Новини

    Цветница е празникът на настъпващата пролет, на събуждащата се природа. Като християнски празникът е подвижен, отбелязва се и в православната, и в католическата, и в протестантската църква една седмица преди Възкресение Христово, в неделята след Лазаровден.

    Празникът е в шестата неделя на Великия пост. На този ден в храмовете се благославят върбови клонки, които вярващите отнасят до дома си за здраве.

    На излизане от храма всеки взима осветени цветя и клонки, които слага пред иконата и на входната си врата.

    Върбата е първото от растенията, което се събужда от зимния сън. Върбовите клонки символизират палмовите, с които е бил посрещнат в Йерусалим Иисус Христос на този ден.

    След като възкресил престоялия четири дни в гроба Лазар, брат на сестрите Марта и Мария, Иисус Христос тръгнал за Йерусалим. Когато наближил града с придружаващите го ученици, той пратил двама да му доведат вързаната в началото на едно село ослица и им наредил, ако някой ги попита защо правят това, да кажат, че е потребно на Господ.